“Едно правно нищо”. ВСС обсъжда предложението за уволнение на Гешев

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) започна в четвъртък сутринта редовното си заседание, на което ще разгледа предложението на служебния правосъден министър Янаки Стоилов мандатът на главния прокурор Иван Гешев да бъде предсрочно прекратен. Дискусията започна на фона на протест срещу Гешев пред сградата на съвета.

Предложението на Стоилов беше обявено миналия петък. То се базира на сигнал от вътрешния министър Бойко Рашков, който на 14 юли внесе правосъдното министерство доклад, обобщаващ случаи, в които според него Гешев е извършил нарушения на закона и накърнил престижа на съдебната власт.

Докладът посочва случаи на избирателното разгласяване на данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), нахлуването на разследващи в президентството и изказвания на Гешев, нарушаващи презумпцията за невинност и издаващи политическа пристрастност.

Заседанието на ВСС започна с кратко изложение от министър Стоилов, в което той коментира позиция на Асоциацията на прокурорите в България. В нея предложението на правосъдния министър беше определено като атака срещу независимостта на съдебната власт.

„Възможно ли е когато държавен орган упражнява законовото си правомощие, това да се квалифицира като посегателство срещу независимостта. Разделението на властите върви заедно с взаимния контрол. Някои бъркат независимостта с недосегаемост, а недосегаемост в правова държава няма и не може да има“, отговори задочно Стоилов.


Той повтори аргументите, изложени преди това от Рашков, според когото прокуратурата е нарушила Закона за СРС, разгласявайки разговори от телефонни разговори на президента Румен Радев с командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков, както и Васил Божков с журналиста Огнян Стефанов и бившия депутат от БСП Александър Паунов.

Към укоримите прояви на Гешев Стоилов добави „публични изявления и коментари, които показват пристрастност и предубеденост и нарушават презумпцията за невиновност“ по повод разследванията срещу братя Бобокови и президентския секретар Пламен Узунов.

Основно място в изказването му беше отделено на акцията на прокуратурата в президентството от юли 2020 г., която според министъра е била в „противоречие с принципа за пропорционалност заради тежките въоръжени части, които са използвани“. Наред с това припомни, че извършените същия ден арести на Пламен Бобоков, Пламен Узунов и президентския съветник Илия Милушев впоследствие са обявени за незаконни от съда.

Като пример за липса на еднакъв критерий по отношение на провежданите от прокуратурата разследвания по времето на Гешев, Стоилов посочи, че не са били изяснени случаите със заснетите в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов „кюлчета и пачки“, т.нар. „къща в Барселона“, както и ролята на някои замесени в казуса „КТБ“ лица.

Веднага след това думата беше дадена на самият Иван Гешев, който определи предложението за освобождаването му като „едно правно нищо“. Той повтори вече разпространената от говорителката му Сийка Милева теза, че докладът на Рашков всъщност е „политически акт, който освен, че няма никакви юридически аргументи или квазиюридически аргументи, преследва нелегитимна политическа цел“.


Според Гешев въпросната цел не е неговото уволнение, а „компрометиране и делегитимиране на ВСС овладяване на части от съдебната власт или цялата и в крайна сметка нарушаване на основни европейски принципи“.

Той посочи като „обидно и невярно“ твърдението в доклада на Рашков, че йерархичната структура на прокуратурата доминира над свободната воля и вътрешното убеждение на прокурорите.

Подобно на изявленията си още от началото на своя мандат в края на 2019 г., той за пореден път разви тезата, че всички критики към него и прокуратурата са в резултат от разследванията срещу олигарси, разполагащи с „голям финансов ресурс“.

„Това е резултат не от това, че прокуратурата не работи, а точно от това, че прокуратурата работи“, заяви Гешев, добавяйки благодарности към колегите си прокурори и следователи, които са се обявили в негова защита.

Той отклони всички аргументи на Стоилов и Рашков по повод разгласяването на данни, събрани със СРС, с твърдението, че това е правомощия изцяло на наблюдаващия прокурор, което е законно и не подлежи на контрол от главния.


„Конституционно уредените функции на главния прокурор са две – надзор за законност и методическо ръководство“, посочи за пореден път Гешев като дори подчерта, че не е взимал „отношение за медийната политика“ на държавното обвинение. Тези му думи предизвикаха напомняне от Стоилов, че главният прокурор има личен говорител.

„Най-общо обсъждаме едно бланкетно предложение на министъра на правосъдието, което трябва да бъде попълнено по същество от изложението на министъра на вътрешните работи, където има доста повече конкретика, разбира се невярна“, каза Гешев преди дискусията да е започнала по същество.

По повод влизането на разследващи в президентството той определи това като „журналистическа интерпретация“ и припомни, че действията на подчинените му са били обосновани на съдебни разрешения за претърсване и изземване на доказателства.

По време на изказването си главният прокурор зададе и риторичния въпрос „в каква процедура сме“, уточнявайки, че лично той няма да разсъждава по него, но предполага, че той „може би ще е обект на дискусия“. Първата тема, подхваната от подкрепящото го мнозинство в Пленума на ВСС впоследствие, действително беше допустимостта на предложението на Стоилов.

Според неофициална информация на правния портал „Лекс“ членове на съвета са обсъждали още преди заседанието в четвъртък различни варианти за неговия развой, включително да върнат предложението на министъра, за да го конкретизира, да го обявят за недопустимо или да го изпратят на Инспектората към съвета.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
%d bloggers like this: