„България е цел, която няма да отвърне на удара“. Как изглеждат отстрани руските взривове, извършени в чужбина

Това, което разказват българите и чехите за тайните операции на Русия на тяхна територия, звучи съвсем правдоподобно. Това е общата оценка на четирима експерти по външна или отбранителна политика на Русия, с които Свободна Европа разговаря.

Четиримата работят в неправителствени организации и университети в Лондон, Берлин, Вашингтон и Стокхолм. Те бяха помолени да коментират един съвсем конкретен детайл от твърденията на чешката и на българската прокуратура: че през 2014 г. и 2015 г. Русия е взривила военни складове в двете страни именно за да блокира доставки на оръжие за Украйна.

Отговорите на четиримата експерти варираха между “абсолютно правдоподобно” и “съвсем убедително”. Те проявиха разногласие по други въпроси в историята с руските действия в чужбина, но не и по този.

Малко предистория

Първо Чехия, а десетина дни по-късно и България съобщиха, че агенти на руското военно разузнаване, известно като ГРУ, стоят зад взривове във военни складове, извършени в двете страни през 2014 и 2015 година.

София откри пряка връзка между взривовете и отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015

Българската прокуратура откри и пряка връзка между взривовете и отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015, като целта на операциите е била да бъдат блокирани доставките на боеприпаси за Украйна. Във версията на чешкото правителство също беше посочено името на Емилиян Гебрев. Според Чехия руските агенти са взривили склад във Врбетице, тъй като там е имало боеприпаси, собственост на Гебрев, които той е планирал да изнесе в Украйна.

Това твърдение веднага беше отречено от Гебрев, който заяви, че неговата фирма ЕМКО „никога не е изнасяла за Украйна боеприпаси с произход от Чехия“.

След редица противоречиви съобщения до медиите в крайна сметка от ЕМКО признаха, че са имали договор за военни доставки за Украйна. По думите им обаче тези доставки са били извършвани директно от България и са представлявали само „нищожна част от международната помощ за Украйна“.

Засега Гебрев продължава категорично да отрича каквато и да била „украинска връзка“ около взривовете в Чехия и опита за отравянето му.

Единствената точка, по която има консенсус между Гебрев, чешките и българските официални власти, е участието на агенти от специалния отряд 29155 на ГРУ.

Спорен остава обаче въпросът за тяхната мотивация: каква е била целта на секретните операции на руските служби? И колко правдоподобно звучи версията, която разпространиха Чехия и България, и която Гебрев отрича: че с действията си в двете страни Русия е целяла да прекъсне снабдяването на Украйна с боеприпаси? Свободна Европа потърси четирима международни експерти, следящи случая.

„Опит да се справят с някого”

Операциите на спецслужбите обикновено целят следните две неща: да се осъществи конкретно действие като например да бъде убит даден човек или да бъде взривен някакъв обект и/или да бъде изпратено определено послание. Това напомня проф. Марк Галеоти, преподавател в Лондонския университетски колеж (UCL).

Това е било опит да се справят с някого, който очевидно е работел против руските интереси

Галеоти е автор на редица книги и изследвания, посветени на външната политика на Русия. Според него взривът в чешкия военен склад е имал еднозначна цел – Емилиян Гебрев и доставките му на боеприпаси. „Това очевидно е било част от една кампания, целяща да бъде спряно снабдяването с боеприпаси за Украйна. Както и опит да се справят с някой, който очевидно е работел против руските интереси.“

Другите трима експерти, с които разговаря Свободна Европа, също са категорични, че обяснението на българските и чешките власти за мотивацията на Русия звучи достоверно. „Версията, че [тези операции] са целяли да блокират военни доставки към Украйна, звучи съвсем убедително“, коментира Густав Гресел, старши научен сътрудник в Берлинското бюро на Европейския съвет за външна политика (ECFR).

„Абсолютно правдоподобно“

Според Хедър Конли от американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) това обяснение изглежда „абсолютно правдоподобно“. „Логично е, че Русия не би искала едни по-силни във военен аспект Украйна и Грузия, които да се противопоставят на руската окупация в двете страни.“

Русия не би искала по-силни Украйна и Грузия, които да се противопоставят на руската окупация

Тези операции на руските тайни служби определено не са прецедент в историята, напомня и Симон Веземан, военен експерт от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Освен Русия, и други държави използват подобни тактики.

„Не бих казал, че е нещо често срещано, но със сигурност не е необичайно, че някои държави извършват незаконни действия на територията на други страни с цел да попречат на определени военни процеси“, отбелязва той. „Тези действия включват убийството на учени или хора, работещи във военната промишленост, военната търговия, различни форми на саботаж. Правят го и руснаците, и израелците, и американците, и французите са го правили в миналото.“

„Цел, която няма да отвърне на удара“

Според Марк Галеоти, тъй като руснаците са положили големи усилия да потулят операциите, с тях не се е целяло да бъде изпратен някакъв сигнал, а само да бъдат отстранени или сплашени конкретни хора.

Симон Веземан обаче не е съгласен. Според него е вероятно ролята на Емилиян Гебрев във въоръжаването на Украйна да не е била чак толкова голяма.

България е цел, която няма да отвърне на удара

„Възможно е България (и българските фирми) да не са заемали такава централна роля, но за сметка на това те са лесна цел. САЩ вероятно играят много по-важна роля, но въпреки това няма да бъде атакувано нещо там, защото ако бъде разкрито, ще има и последствия. Докато какво ще направи България? България е цел, която няма да отвърне на удара.“

Според Веземан операциите може да са послужили за сплашване не само на България, но и на други по-малки сили, снабдяващи Украйна.

За Украйна ли е било оръжието, взривено в Чехия

Остава обаче въпросът защо руските агенти биха взривили именно чешкия склад, ако боеприпасите на Гебрев там наистина не са били предназначени за реекспорт в Украйна, както твърди самият търговец.

По този въпрос са възможни няколко хипотези, смята Густав Гресел от ECFR. Според него твърдението на ЕМКО, че не е имало планове да изнася конкретната стока, складирана в Чехия, може и да отговаря на истината.

„Те обаче имат и други клиенти, в други части на света. Заради липсващите боеприпаси от склада в Чехия вероятно им се е наложило да реорганизират доставките си“. Така взривът във Врбетице през 2014 г. може да се е отразил на общите бизнес планове на фирмата. В крайна сметка дружеството ЕМКО може да е било затруднено да изпълни други свои планирани доставки до Украйна с произход страна, различна от Чехия.

По това време Русия полагаше много големи усилия да убеди Европа и САЩ да не снабдяват Украйна с оръжие

„И въпреки че тези конкретни боеприпаси може да не са били планирани като доставка за Украйна, руснаците вероятно не са искали да поемат рискове. Трябва да се отбележи, че по това време Русия полагаше много големи политически усилия да убеди Европа и САЩ да не снабдяват Украйна с оръжия. Руснаците също така се опитаха да изкупят от пазара боеприпасите за определен тип съветски оръжия, предлагайки много високи цени за тях.“

Според Гресел в тази конкретна фаза на войната Русия все още се е надявала конфликтът да не се разрасне, а да остане едно „евтино приключение“. „Към този момент украинската армия се намираше в много тежко състояние. Ако не се бяха сдобили с нужните им боеприпаси, войната щеше да си остане евтина за Русия“, отбелязва той.

Марк Галеоти вижда нещата малко по-различно. „Аз не мисля, че руснаците са гледали на операцията в Чехия като на нещо, което ще промени хода на войната. И все пак, в тази фаза на конфликта всеки се опитва да се възползва максимално от опциите, с които разполага. Руснаците са смятали, че не само спират конкретна доставка, но и че атакуват човек, който очевидно не изпитва угризения да търгува с Украйна. Така че със сигурност има логика да са го направили.“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
%d bloggers like this: