Ще се откаже ли ЕС от векторните ваксини

Европейският съюз ще се откаже от 300 милиона допълнителни дози от ваксините срещу COVID-19 на AstraZeneca и Johnson&Johnson, които му се полагат. Европейската комисия заведе дело срещу AstraZeneca заради забавените доставки на ваксината ѝ за държавите от Европейския съюз.

Тези новини идват на фона на съобщението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че се водят преговори за сключване на нов договор с производителите Pfizer/BioNTech за 1,8 милиарда дози ваксини за ЕС, които да бъдат доставени между 2021 и 2023 г.

Значи ли това, че ЕС се отказва от векторните ваксини на AstraZeneca и Johnson&Johnson и се насочва към РНК технологията, използвана от Pfizer/BioNTech и Moderna? И ако да, защо?

Забавените доставки

От края на януари между Европейската комисия и британско-шведския фармацевтичен гигант AstraZeneca има спор, предизвикан от съобщенията на компанията, че няма да може да достави поръчаните от ЕС ваксини срещу коронавируса.

Първо беше съобщено за съкращаване на доставките за първите три месеца на 2021 г. с 60%. След това стана ясно, че доставките за второто тримесечие също ще са значително по-малко от предвиденото. В крайна сметка AstraZeneca обяви, че целта ѝ ще е да достави едва една трета от поръчаните от ЕС 300 милиона дози ваксини през първата половина на 2021 г.

Европейската комисия смята това за нарушение на договора от страна на фармацевтичния гигант и след като получи съгласието на държавите от ЕС заведе дело срещу него.

По-рано източник на Ройтерс съобщи, че Европейският съюз няма да се възползва от предвидената в договора с AstraZeneca възможност да поръча 100 милиона дози от ваксината в допълнение към вече платените 300 милиона.

Още преди ваксината ѝ да бъде одобрена за употреба в ЕС, американската фармацевтична компания Johnson&Johnson съобщи за производствени проблеми, които ще ѝ попречат да спази графика за доставките. Фирмата обяви ново забавяне през април, когато регулаторите в ЕС и САЩ обсъждаха възможна странична реакция от медикамента ѝ.

Сега Ройтерс съобщи, че ЕС вероятно няма да се възползва от възможността да поръча още 200 милиона дози по договора с Johnson&Johnson в допълнение към вече платените 200 милиона дози.

Изглежда AstraZeneca и Johnson&Johnson се превръщат в непредпочитани търговски партньори за ЕС. Европейската комисия и редица държави членки дават сигнали, че по-скоро занапред няма да работят с тях.

Страничните ефекти и доверието

Освен търговските спорове, около ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson има и медицински притеснения. И двата медикамента бяха свързани с риск от рядко срещани проблеми с кръвосъсирването. Регулаторът на ЕС смята, че предимствата и на двете ваксини надвишават рисковете, и препоръчва прилагането им да продължи.

Някои държави обаче ограничиха прилагането на ваксината на AstraZeneca при млади хора, защото повечето случаи на рядко срещаните тромбози са сред хора в тази възрастова група.

Франция спря да използва ваксината при хора под 55 години и препоръча на тези с първа доза да си сложат втора доза от различна ваксина. В Германия препоръката е същата, но обхваща хората под 60-годишна възраст. Италия, Ирландия, Нидерландия и други държави препоръчаха ваксината да се използва при хора над 60 години. Дания изцяло спря да я използва.

Повечето държави възстановиха прилагането на ваксината на Johnson&Johnson или обявиха планове да го направят скоро. Италия ограничи използването ѝ при хора под 60 години.

Случаите, които доведоха до това, се характеризират с кръвни съсиреци в кръвоносни съдове в мозъка, съчетани с тромбоцитопения – ниско ниво на тромбоцитите в кръвта. Сред 34 милиона имунизирани с ваксината на AstraZeneca в Европейската икономическа зона случаите на тези проблеми с кръвосъсирването са 196 към 4 април. Сред 7 милиона ваксинирани с медикамента на Johnson&Johnson в САЩ, случаите са 8.

Подобни случаи на тромбози, съчетани с тромбоцитопения, са докладвани и при хора, имунизирани с ваксините на Pfizer/BioNTech (25) и Moderna (5), съобщи Ройтерс на 20 април. Тяхната честота обаче не е предизвикала притеснения сред регулаторите, защото не е по-висока от тази сред неваксинираните хора.

И двете ваксини – на AstraZeneca и на Johnson&Johnson, за които Европейската агенция по лекарствата каза, че е възможно да имат връзка със случаите на проблеми със съсирването на кръвта, използват една и съща технология. Те са ваксини с вирусен вектор.

Тези ваксини използват безобиден вирус (вектор) за носител на инструкции към клетките за производството на конкретен протеин на коронавируса. Имунната система на човека след това изработва защита срещу този протеин. Така човешкото тяло се научава да се защитава от вируса, без да се е заразявало и разболявало.

Освен ваксините на AstraZeneca и на Johnson&Johnson, руската ваксина срещу COVID-19 „Спутник V“ също използва тази технология.

До момента обаче не е известни какво точно във ваксините причинява тези редки проблеми с кръвосъсирването. Затова и не е ясно дали технологията на векторните ваксини има нещо общо с проблема. Фактът, че той се появява при две ваксини от един и същи тип обаче повишава бдителността на учените и регулаторите, а изглежда и на правителствата на държавите от Европа и света.

Тези случаи повлияха и на доверието във ваксините. Хората в някои държави отказват да се ваксинират с медикамента на AstraZeneca например.

Другите ваксини

На този фон Европейската комисия започна преговори за 1,8 милиарда дози от ваксината на Pfizer/BioNTech срещу COVID-19. Като се добавят към вече поръчаните 600 милиона дози, те стават повече отколкото ваксините от всички останали производители, взети заедно.

В началото на годината и те имаха проблем с доставките, но той бързо беше преодолян. Преди дни председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети завод, в който се произвежда ваксината на двете компании, и приветства тяхната „надеждност“.

„В нашите планове влизат въпросите колко са надеждни партньорите ни, дали са доказали, че могат да изпълняват договорите си, а Pfizer/BioNTech направиха точно това“, каза Фон дер Лайен.

Pfizer и BioNTech първи обявиха готова ваксина срещу коронавируса в края на миналата година. Препаратът им се произвежда по технология, базирана на информационна РНК. Те съдържат инструкции, които позволяват на човешките клетки да произведат сами безобидна сама по себе си част от коронавируса. Целта е човешкото тяло да се научи как да се защитава при евентуално бъдещо заразяване.

Тази технология се използва и от американската компания Moderna.

Европейският съюз сключи договори за поръчка на ваксини от тези компании по-късно, отколкото с AstraZeneca и Johnson&Johnson. Подписването на договора с Pfizer/BioNTech беше обявено едва след като компаниите обявиха резултатите от клиничните тестове на ваксината си.

Оттогава обаче поръчките бяха увеличени. Към първоначалните 300 милиона дози от Pfizer/BioNTech, бяха добавени още толкова. От Moderna първо бяха поръчани 160 милиона дози, а след това още 300 милиона.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
%d bloggers like this: