Ще ходите ли на море през юли? Точно тогава може да има избори

Следващите избори може да са на 11 юли. До този извод са стигнали всички парламентарни групи в новия парламент, с които Свободна Европа разговаря.

Тази дата не идва “просто така”. Тя е прогнозирана след преглед на конституционните процедури, проучване на нагласите на партиите и президента, и прилагане на най-елементарна аритметика.

Как разбрахме, че се задават избори, а не правителство

45-то Народно събрание тръгна със заявката за ударни промени в изборното законодателство, което беше и сигурен знак, че т.нар. „протестни“ партии се готвят за нови избори. Веднага след вота на 4 април изглеждаше сигурно, че ГЕРБ, макар и да е първа политическа сила, няма да успее да направи правителство. А оставането й в изолация се потвърди при опита на Бойко Борисов да сформира кабинет с номинирания за министър-председател Даниел Митов.

Още от момента, в който парламентът беше свикан, всички погледи бяха вперени във втората политическа сила – „Има такъв народ“. Но тя самата не направи никакъв анонс за намеренията си. Лидерът й Слави Трифонов се оказа в карантина от 4 април.

Нещо повече – председателят на парламентарната група Тошко Йорданов два пъти каза публично: „какво ще правим ние с мандата ще видите, когато президентът ни го връчи“.

Трифонов обаче изпревари събитията и обяви в понеделник, че партията му няма да опита да състави првителство. С това „Има такъв народ“ форсира процедурата, която бързо води страната към нови избори.

Третият мандат: “Преди Великден”

Изводът, че предстоят избори през лятото, се налага от парламентарната аритметика и условното деление на „стари“ и „нови“ партии в парламета. То води до почти сигурна фактическа невъзможност за успех на третия проучвателен мандат за кабинет, който президентът трябва да връчи.

Вече всичко изглежда ясно, а изборите – неизбежни

Заради станалата явна невъзможност за редовно избрано правителство бавенето на третия мандат от президента не би било оправдано. Ето защо очакването както на партии, така и на наблюдатели е за бърз развой. Най-вероятно третият мандат ще бъде връчен още преди Великден, коментираха неофициално пред Свободна Европа от БСП.

„Вече всичко изглежда ясно, а изборите – неизбежни“, пък заключи социологът от Галъп Първан Симеонов.

Във вторник президентът Румен Радев каза, че в сряда ще връчи втория по ред мандат на “Има такъв народ”. Ако партията на Слави Трифонов наистина го върне веднага, парламентът ще остане само с един последен опит да състави правителство. А изходът от този опит е почти предизвестен.

Най-вероятната дата: 11 юли

Конституцията е предвидила срокове за ситуации като сегашната. Ако президентът Радев връчи третия проучвателен мандат до края на настоящата седмица, избраната от него партия ще може да го “държи” максимум до дните около Гергьовден.

След почти сигурния неуспех президентът ще трябва да разпусне Народното събрание, да назначи нова дата на избори и служебен кабинет.

Колкото по-бавно се случва това обаче, толкова повече изборите ще се отдалечават към разгара на лятото. Затова очакването на всички партии в парламента, без изключение е, 45-то Народно събрание да бъде разпуснато на 11 май, а изборите за следващ парламент да са на 11 юли.

„В тази патова ситуация е трудно да се направи прогноза както за развоя на изборите, така и за активността“, смята социологът Първан Симеонов. Според него всякакви крайни варианти изглеждат еднакво вероятни.

„Народът може да излезе да гласува масово с искане да наклони везните или към познатото, или към новото. Аргументи могат да се намерят и в двете посоки“, смята Симеонов.

Коя теория ще вземе връх

Той допуска, че комбинацията между пандемията от коронавирус и летните месеци може да промени както избирателната активност, така и подредбата на партиите. „Младите, които излязоха да гласуват следобеда на 4 април, през юли може да са на море, а може и да пият бира в парка. Изплашените от коронавируса през април може да се разходят до урните през лятото“, обясни Симеонов.

Според него избирателната активност ще бъде свързана и с това как партиите ще мотивират електоратите си. „Много зависи коя интерпретация на събитията ще вземе връх – тази за отговорното управление или тази за проявената безотговорност“, смята Симеонов.

Според него въпросът за избирателната активност през лятото, който най-много занимава политиците, е доколко младите избиратели ще останат лоялни или ще предпочетат развлеченията на сезона.

Този въпрос засяга най-вече „Има такъв народ“ и „Демократична България“, каза Симеонов. Той обясни, че пътуванията по различни туристически дестинации, може да отнеме гласове именно от тези партии.

Може ли да се гласува дистанционно?

Такъв въпрос не би съществувал в толкова висока степен на важност ако имаше вариант на дистанционно гласуване – електронно или по пощата.

Промените в Изборния кодекс, които се очаква да бъдат приети тази седмица от парламента, регламентират дистанционно гласуване, но без определен срок. Това означава, че е нереалистично да влязат в сила за предстоящия след два месеца вот.

Така на територията на страната гласуването ще бъде по познатия начин: спрямо избирателните списъци по постоянен или настоящ адрес.

Ако гласподавател от София е на море във Варна той няма да може да упражни правото си, освен ако не е кандидат, партиен застъпник или наблюдател. Ако той е в една от трите хипотези, получава удостоверение за гласуване на място, различно от обичайното му.

Теоретично до две седмици преди изборния ден гражданите могат да сменят настоящия си адрес, отивайки в съответната общинска администрация. Това се случва с договор за наем, нотариален акт или друг документ, който показва нов адрес, различен от постоянния.

Летовниците в Гърция ще могат да гласуват

Ако през седмицата бъдат приети промените в изборния закон, далеч по-лесно ще могат да гласуват почиващите в Гърция и Турция, например. С текстовете се отменя съществуващият таван от 35 секции, които могат да се разкрият в страните извън ЕС, както и се улеснява отварянето на пунктове за гласуване.

За да бъде разкрита секция в дадено населено място извън страната, досега бяха необходими 60 заявления на българи, желаещи да гласуват там. Общата нагласа на партиите в парламента обаче е заявленията за разкриване на секция да бъдат намалени до 40. А щом е отворен даден избирателен пункт, в него ще могат да гласуват всички гласоподаватели.

Така че ако в деня на изборните българин се намира например в Солун, той може да гласува, в която и да е от разкритите секции там. Това се случва с подаване на заявление и декларация, че той няма да гласува на друго място. Гласоподавателят се вписва на място в избирателния списък.

Избори през лятото не са необичайни

Избори през лятото обикновено плашат партиите заради очаквания от тях отлив от гласоподаватели. Но в последните 20 години редовните избори са се провеждали точно през месеците юни или юни. Обичайният „график“ се промени през 2013 г., след като три правителства (две на Бойко Борисов и едно на Пламен Орешарски) подаваха оставка предсрочно.

Ако те бяха изкарали пълните си мандати, както кабинетите преди тях, изборите щяха да се провеждат традиционно именно през юни или юли.

Така например парламентарният вот през 2001 година се провежда на 17 юни. Избирателната активност тогава е 67%, а гласувалите са над 4 500 000 души.

Четири години по-късно, през 2005 г., изборите са проведени на 25 юни. В тях гласуват над 3 700 000 души.

През 2009 г. парламентарният вот е в началото на юли и гласувалите са 4 226 195 души.

На изборите в началото на април 2021 гласувалите българи бяха малко над 3 300 000 души, което според сметките на ЦИК отговаря на активност от 50,64%.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
%d bloggers like this: