“Доста съмнително”. Посещенията на агенти на ГРУ съвпадат с взривове и в България

21 март 2015 г. Около 19.30 часа мощни взривове отекват в небето над село Иганово край Сопот. Местните хора панически започват да се евакуират, защото знаят, че наблизо се намира база на държавното предприятие „Вазовски машиностроителни заводи“, по-известно като ВМЗ „Сопот“. То произвежда противотанкови снаряди, авиационни ракети и други боеприпаси.

Само три седмици по-късно, в сутрешните часове на 14 април, Иганово отново е огласено от серия взривове. Властите вече открито допускат версията за саботаж, защото повторните експлозии се случват непосредствено преди отварянето на базата след първия инцидент. Започнати са разследвания, които обаче не стигат доникаде – причините за тези взривове не са известни и до днес.

Години по-късно обаче ще стане ясно, че взривовете съвпадат с посещения в България на няколко агенти на руското военно разузнаване (ГРУ), заподозрени за отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев на 27 април 2015 г.

Последните разкрития в Чехия за руска намеса при подобен инцидент във военен склад във Врбетице през 2014 г. направиха отново актуален въпроса за версиите за серия инциденти в българската оръжейна индустрия по същото време. Общото между всички тези инциденти е, че за тях все още няма обяснение.

Версията на правителството в Чехия е, че става дума за опит на руските служби да нарушат снабдяването на армията на Украйна с боеприпаси в момент, когато военните действия в източната част на страната вече са започнали. Русия подкрепя сепаратистите в Донбас и вече е анексирала полуостров Крим.

Тогава Украйна започва да търси контакти с други страни от бившия Варшавски договор, които имат старо и излишно въоръжение, което е съвместимо с украинската армия. България е една такава държава. Свободна Европа разговаря с няколко висши представители на управлението в онези години, които потвърдиха за засилено военно сътрудничество между София и Киев, но не пожелаха да бъдат цитирани.

По същото време в България започват да избухват военни складове. Става дума за общо шест взрива през 2014 и 2015 г., за които все още няма нито един осъден. Няма потвърждение дали ГРУ има отношение към някой от случаите, но има съвпадения, станали известни след публикуването на данните за движението на няколко руски офицери, осветени като служители на секретен отряд в ГРУ.

Той носи номера 29155 и през последните години беше обект на различни международни разследвания. Негови агенти бяха осветени от издания, като Белингкат, Шпигел, Би Би Си, Инсайдър и Ню Йорк Таймс, като отговорни за отравянията на Емилиян Гебрев през 2015 г. в София, бившия двоен руски агент Сергей Скрипал през 2018 г. в Солсбъри и други случаи.

Взривове и посещения

На 28 февруари 2014 г. мъж загина при взрив в оръжейния комплекс на „Арсенал“. На 8 август същата година десет души пострадаха при серия взривове във военния завод „ТЕРЕМ – Цар Самуил“ в Костенец. По-малко от два месеца по-късно, на 1 октомври, 15 души загинаха, а двама бяха ранени при взрив в завода „Миджур“ в Горни Лом, а на 19 декември 2014 г. един човек загина при експлозия в частна фирма за производство на патрони и ловни муниции в Мъглиж.

Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт само за един от тези случаи – този в Горни Лом, но на първа инстанция четиримата подсъдими бяха оправдани. Липсва публична информация какво е станало с разследванията на останалите инциденти.

Част от хронологията на тези взривове се припокрива с данни на Белингкат, Шпигел и Инсайдър за серия посещения в България на агента на ГРУ Владимир Моисеев, използващ псевдонима „Владимир Попов“. Негови идвания в страната са регистрирани през март, септември, ноември и декември 2014 г.

Още по-очевидно е съвпадението между двата инцидента във ВМЗ “Сопот” край село Иганово през март и април 2015 г., предшестващи отравянето на Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор на фирмата му ЕМКО Валентин Тахчиев.

Взривовете във ВМЗ „Сопот“ се случват в момент, когато в България непрекъснато идват и си отиват поне шестима руски агенти. През февруари 2015 г. в София пристигат Денис Сергеев и Сергей Лютенко, използващи фалшивите си самоличности „Сергей Федотов“ и „Сергей Павлов“. След тях идват още трима други агенти, а накрая отново Владимир Моисеев.

Непосредствено преди отравянето на Гебрев в края на април 2015 г., в Бургас пристигат Денис Сергеев и Егор Гордиенко, идентифициран като „Георги Горшков“. За последния Белингкат писа, че е бил разпознат по снимка от Гебрев.

Свързани заподозрени

През последната седмица България се оказа в епицентъра на скандала между Прага и Москва, след като стана ясно, че при взривовете във Врбетице е била унищожена продукция именно на Гебрев.

Като заподозрени за тези експлозии чешкият премиер Андрей Бабиш посочи руснаците Александър Мишкин и Анатоли Чепига. Същите в момента се издирват от британските власти за отравянето на Скрипал с новичок и бяха идентифицирани през 2019 г. от Би Би Си и Белингкат като подчинени на Денис Сергеев, използващ псевдонима „Сергей Федотов“.

В началото на 2020 г. пък българската прокуратура обвини задочно за отравянето на Гебрев руснак с името Сергей Федотов, използващ псевдоним с инициали Д.В.С. Заедно с него бяха подведени под отговорност Георги Горшков, ползващ псевдоним с инициали Е.А.Г. и Сергей Павлов под псевдоним с инициали С.В.Л.

Няколко дни по-късно британският сайт Белингкат и негови партньори в Русия и Швейцария потвърдиха, че тези имена са псевдоними, а всъщност става въпрос за агентите на ГРУ Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко. От тези разкрития ставаше ясно, че Сергеев е пътувал до Великобритания по време на атаката срещу Скрипал, както и няколко пъти до България преди и по време на покушението срещу Гебрев. Последното беше потвърдено официално от прокуратурата в София.

Българското разследване обаче се активизира едва след разкритията на британските власти за отравянето на Скрипал. По данни на самия Гебрев в момента досъдебното производство е спряно.

Свободна Европа отправи няколко въпроса до прокуратурата за статута на разследването, както и дали чешките власти са потърсили съдействие от българските разследващи, но отговори не бяха получени. Без отговор остава засега и запитването дали държавното обвинение разследва двата взрива в складови и производствени мощности на ВМЗ „Сопот“ в село Иганово от 21 март и 14 април 2015 г.

Бившият главен секретар на МВР Георги Костов тогава заяви, че са възможни „всички версии за възникналите взривове в Иганово“. От икономическото министерство, което е принципал на предприятието, насочиха вниманието към специалните служби, „които трябва да дадат отговор“ защо за по-малко от месец в него се случват два взрива. Местните власти пък директно допуснаха, че може да става въпрос за саботаж. Официален отговор какво се е случило липсва и до днес.

Въпроси и съмнения

„Оръжейната индустрия си е опасна, случват се инциденти. Така са построени производствените процеси, че при инцидент да има минимални поражения и последствия, но шест взрива за по-малко от две години, това вече става доста съмнително“, коментира пред Свободна Европа бившият служебен военен министър в кабинета на Марин Райков (2013) проф. Тодор Тагарев.

По думите му „дори да допуснем, че част от причините са технологични“, също толкова възможно би било предположението, че „има човешка намеса в някои от тези случаи“.

Не ми изглежда нелогично да има такава намеса – аналогична на тази, за която чешкият премиер представи свидетелства.

„Като знаем какво е руското влияние в България, какви са руските интереси и как нашата политика по продажба и реекспорт на въоръжение противоречи понякога на руските интереси, не ми изглежда нелогично да има такава намеса – аналогична на тази, за която чешкият премиер представи свидетелства“, смята бившият служебен министър на отбраната.

Според Тагарев най-големият проблем в тази ситуация е, че българските власти не разсейват подобни съмнения, тъй като дори не споделят информация дали са извършили ефективно разследване.

„Проблемно за нас е, че ние не научаваме за това от българските власти, от службите за сигурност, които трябва да действат в такива случаи и да ни информират, било то пряко, чрез прокуратурата или по друг начин, а получаваме информация от други държави и независими разследвания. Това е притеснителното за мен.“

По подобен начин разсъждава и бившият служебен министър на отбраната в кабинета на Георги Близнашки (2014) Велизар Шаламанов, който наскоро беше избран за депутат от „Демократична България“.

В сряда той внесе в парламента заедно с колегата си Мартин Димитров писмен въпрос до премиера в оставка Бойко Борисов за това дали е получавал данни от българските служби за чужда намеса при някоя от експлозиите в оръжейни заводи и складове през последното десетилетие. Както и дали такива доказателства са били предавани на прокуратурата.

„Искаме да научим това от премиера, защото аз имам някакви лични съмнения, но нямам никакви данни и затова използваме тази парламентарна процедура“, заяви Шаламанов пред Свободна Европа.

Какво ще стане?

Въпреки всички тези съмнения и въпроси без отговор, проф. Тагарев смята, че все по-есклиращото напрежение между Европейския съюз, НАТО и Русия може да промени и поведението на българските власти по подобни чувствителни досега теми.

„Самият факт, че прокуратурата не пожела в продължение на години да обяви някаква информация [за взривовете във ВМЗ „Сопот“], подобно на делото за отравянето на Гебрев, показва, че сме твърде свенливи в разследването на случаи, в които се предполага, че може да има руска намеса“, коментира бившият служебен министър.

На фона на последните чешки разкрития обаче той очаква властите в България „малко по-открито и по-енергично“ да започнат да действат в отговор на съмнения за чуждестранна намеса във вътрешните ѝ работи, в случая – от Русия.

Подобен призив имаше преди два дни и от компанията на Емилиян Гебрев. Тя разпространи отворено писмо до главния прокурор Иван Гешев, в което изрази надежда, че „разкритията за терористичния акт в Чешката република ще дадат тласък на спряното отново от ръководената от Вас прокуратура разследване на терористичния акт срещу нас, на българска територия“.

Ден по-рано от ЕМКО припомниха, че и до днес не е известно дали взривовете във ВМЗ „Сопот“, предхождащи отравянето на Гебрев, изобщо са разследвани.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
%d bloggers like this: