Тайният мост до най-голямото съкровище на инките

grad_inki2_resized

Вероятно мнозина са чували историята за отдадения на заниманията си професор по археология, който отива до другия край на света, за да открие едни от най-старите и значими артефакти в човешката история.

Американецът Хайръм Бингам, за когото се смята, че е вдъхновител за образа на Индиана Джоунс, посвещава живота си на легендарно откритие, което е най-голямата гордост на съвременно Перу.

Преди 1911 година Мачу Пикчу е известен в историческите кръгове единствено като място, която испанските конкистадори са си измислили в техните многобройни истории за завладяването на Южна Америка. Изворите за изкусно построения небесен дворец изглеждали ненадеждни.

Хайръм Бингам, преподавател по история на Южна Америка в Йейл, бил добре запознат с историята и легендите и имал огромното желание да докаже, че това място, както и много други, построени от инките, не са само детски приказки. Освен това искал да си създаде собствено име и репутация, а не да си остане известен единствено като съпруг на богатата наследница на „Тифани“ Алфреда Мичъл, пише Ancient Origins.

„Оборудван“ единствено със собствената си амбиция и няколко неточни карти от предишни експедиции на испанците, Бингам се отправил на мисия през 1911 година, за да открие мистериозните останки от инките, следвайки съветите на местния жител Мелкор Артега и с помощта на 8-годишното момче Паблито Рикарте.

grad_inki_planina1_resized

Дотогава мястото не било интересно за изследователите и археолозите, но Хайръм променил това. Той популяризирал този отдалечен район на Перу и действително оставил името си в историята като откривателя на красивия и непокътнат „изгубен град“ на инките.

Той е разположен високо в Андите в района Куско. Наречен е Мачу Пикчу, което означава „стара планина“. Това не е просто град, изсечен в планината. Историците са разделени по отношение на това какво е било предназначението му. Според някои той е бил крепост, която трябвало да пази местните от нашествия, а според други целият град е посветен на боговете. Трети пък смятат, че това е бил „летният дворец“ за императора и благородниците от столицата.

Независимо от това, градът е уникално човешко творение, съпоставимо с египетските пирамиди. През годините туристи и археолози не спират да се удивляват на невероятното инженерно дело и страховитото, но всъщност много стабилно разположение по стръмния склон на планината.

grad_inki2_resized

Легендарният град е едно от най-посещаваните места в света. В последното десетилетие, обаче, по-привлекателен за туристите е не толкова самият град, колкото тайните пътища, водещи до него. Хайръм Бингам го открил, след като пътувал с влак до района, а след това се катерил през останалата част от пътя, воден от местните, които познавали околностите много добре.

Поетът Пабло Неруда, написал „Поема за Мачу Пикчу“, като останалите туристи минал по туристическата пътека до там. Наскоро, обаче, беше открит таен мост, който отваря алтернативен път до „небесния град“.

Колко таен е този мост и за какво се е използвал?

Отговорът на този въпрос е също толкова неясен, колкото и на повечето, свързани с предназначението на Мачу Пикчу. Смята се, че коренните обитатели на региона, както и испанските конкистадори, знаели за него. Маршрутът бил използван като търговски път за доставка на стоки и услуги до града високо в планината.

taen_most_inki_resized

Пълният обхват на мрежата от пътища не е разкрит, тъй като испанските засленици след нашествието или напълно изравяли пътищата на някои места или ги оставяли да се разпаднат под копитата на подкованите коне и металните колела на каруците.

Някои историци смятат, че целият регион може изобщо да не е бил познат на испанците. Те предполагат, че разпространението на дребната шарка в тази част е изтребило хората тук и испанците може никога да не са стигали до района на Мачу Пикчу, камо ли пък да са използвали тайния мост.

Днес тайният мост, известен като Мостът на инките, е един от многобройните пътища за влизане в града, който обаче е слабо познат. Той е изграден от обикновени дъски, за които се смята, че имали същата функция като подвижните мостове в европейските замъци – да държат нежеланите нашественици надалеч.

Дъските били поставяни, за да може да се влезе в града, но ако жителите му се почувствали заплашени, те ги махали и така спирали натрапниците.

Тайният мост е много опасно място за туристите и днес той е забранен за посещение. Вероятно е най-добре това да си остане така, тъй като проходът е коварен, а пропастта надолу е страховита и опасна за живота.

Гледката от там, обаче, е описвана като спираща дъха от хората, имали невероятния късмет да се доближат до това място.

Публикувано със съгласието на pochivka.blitz.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme