Баба Тахир: Когато се моля на Създателя, душата ми става светла за миг (СТИХОВЕ)

zena_molitva1_resized

Портал12

Баба Тахир е един от най-дълбоките представители на персийската култура. Живял е в годините 970/971 -1026/1029* . Изключителен поет, мистик, суфи. Силно повлиян от лъчите на манихейството, а в негово време и от павликянството, което се е развивало в и около Арабския халифат (земите на днешен Иран, Ирак и Сирия), много от представителите на което са депортирани на Балканите, от където е и връзката с богомилството. Епохата на съществуване на Арабския халифат, заедно с няколкото последващи столетия е съпроводена с разцвет на ислямската наука и култура, известен в западната историография като Златен век на исляма. В България павликяни са заселени в днешните В.Търново, Ловеч, Свищов и Провадия, както и в Банат, днешна Румъния.

Богомилите и катарите може да се каже, че по първоначално същество са манихеи. Манихейството е свързано с персизма и по-специално с неговата разновидност зурванизма. Зурванизмът се основава на религиозните представи и вярвания, съществували на територията на древна Асирия и Вавилон. Мани – основателят на манихейството е един от най-дълбоките гностични учители. Учението му е гностична световна мъдрост, основана около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие.

На 12 години получава първия си гносис и посланието му е: когато Бог му се явява, му казва: Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път. На 24 години получава втори гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право за Мъдрост. Второто послание е: Времето настъпи, разгласи своето учение. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места. Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света.

Някои от най-редките мистични стихове на Баба Тахир:

Когато се моля на Създателя, душата ми става светла за миг.
О, молитвата ми помогна!
Изтрийте съдбата си или бъдете обградени от нея,
Смъртта е камък, човекът е само крехко стъкло.

Аз съм морето, което бушува и се преплита в диамант
Над буквата е точката, че същността променя фразите.
От хилядолетия идва един достоен свят.
Аз съм този, роден хиляда пъти.

Всичко води до най-доброто – и доброто, и злото.
Хвърли ме съдба! Ще се превърна в морето
Ще измия коварните ти ръце.

От прах съм направен. Кой не е ?!
Което означава, че не съм се родил по този начин случайно.

Казват, че Бог не е дал приятели на Баба Тахир,
И за какво са му приятели, като приятелят на Тахир е Бог.

Винаги ли можеш да различиш вредата от доброто?
Каква е същността на битието, намерили ли сте отговора?
Скрити от вас са тайните на Вселената.
Можете ли да разберете от приятелите си? О, не!

Свикнах тялото да страда, О Творец!
Душата скърби и чака за Денят, О Творец!
Език в огъня на копнежа. Този смъртен свят –
чужда земя. Оттук ти изпращам стонове, О Създателю!

Създателю, без теб земята не може да има рози,
Без горички със славей, без лозя…
Който въпреки теб смее да се усмихне,
Нека никога да не се изтрие от лицето си кървавите
сълзи!

Не сънища, не мечти, а в действителност!
Ела поне за момент, за да разбереш как живея.
Днес пламъкът съм аз. Аз съм огнена птица.

Ако не бяха очите, щеше ли да бъдеш пленен от красотата?
Никога не съм посещавал щастието с щастие,
никога не съм берял цветя за среща.
О, ако имах едно нещастие,
щях да помисля: щастлива звезда свети за мен.

Излезте! Чуваш ли? Бъди! О, позволете ми да се сгуша до вас!
Моят страстен зов има Божествена същност.
Не разбирам? Ами тогава! След това послушайте Тахира:
Бог създаде света с една дума: “Бъдете!”

Препубликувано със съгласието на  Портал12

loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme