Хазрат Инаят Хан: Единението с Бога е мир и тишина, чувство на покой

dervishi_tanc2_resized

Портал 12

Когато някой попита „Какво е това сърце? Къде се намира сърцето“, обикновено следва отговорът, че сърцето се намира в гръдния кош. Действително има нервен сплит, който се намира в гръдния кош на човека, дори може да бъде наречен нервен център, защото е толкова чувствителен към всяко наше усещане, че винаги се е считал за област на сърцето.

Когато човек изпитва извънредна радост, именно в този център се ражда усещане за за озаряване, сякаш човек се къпе в светлина; чрез озаряването на този център цялото му същество струи от светлина. И той се чувства сякаш ще полети. Ако в човешкият живот нахлуят отчаянието и депресията, това влияе върху същия център. Човек усеща гърлото си стегнато и дъха си изнурен, сякаш е затиснат под бремето на тежък товар.

Сърцето обаче не е само това… Според мистичната концепция същото сърце, с което започва оформянето на човека, е зачатъкът на духа, носител на човешката уникалност и самородност.

Глъбините на духа в действителност са това, което наричаме сърце. От тях разбираме, че носим в себе си такова нещо като сърцето, което е най-съкровената глъбинност на човешкото същество.

Този, който не разтваря напълно сърцето си, нито е в състояние да обича другите изцяло, нито допуска тяхната безрезервна обич до себе си. Суфите считат развитието на преданост към сърцето за най-добрата основа в духовното осъществяване. Исус ни завещава, че „Бог е Любов“.

Следователно ако Божията благодат е навсякъде, то единението с Бога като мир и тишина, т.е. като чувство на покой, не ще открием в нито една земна църква, нито пък в селенията на рая, а единствено в човешкото сърце. Мястото, където е най-сигурно, че ще намерим Бог, е в любящото сърце на благ човек.

Добросърдечността не е човешко творение, тя е най-съкровената, същностна даденост в човешката природа. Ако човек не излъчва своята добросърдечност, това не е поради липса на тренинг, макар че именно той е болезнено належащ понякога, а защото още не е достигнал до своя истински съкровен аз. Добротата е естествена, затова и обикновения човек е естествено добър. Никой не се нуждае от поучаване, за да води добър или праведен начин на живот.

Ако Любовта е светлина по пътя ни, тя ни оказва какво е това справедливост и честна дума, щедро сърце и праведност. Там където има Любов е лесно да се прощава. (Любовта преобразява живота на обикналия). Няма такъв човек, който да удържа доброто в себе си, щом веднъж чувството е събудено. Когато някой изпитва чувства към някого, той е в състояние да долови потребността на другия от тези чувства и така се събужда неговата вътрешна отзивчивост за всички наоколо, защото в любовта, с която е изпълнен, намира основание за единение и съзвучие с всяка душа. Ако в сърцето си човек е добър и благ, то благостта му трябва да се проявява към всички, респективно, сърцето, сърцето до остава отворено за всеки човек. Мъдростта на суфите стъпва на пътя, който Исус Христос ни е завещал – да обичаме не само своите приятели, но любовта да се простира и до нашите врагове. Тя счита проявеното великодушие към другия за проява на любовта към Бога, а в свидетелството на любов към всеки се отдава в любовта си на Бог.

Суфи казва: „Ще изпълнявам ежедневните си задължения според както трябва и според както се случват“. При все, че той знае колко незначителни са светските неща, той не ги пренебрегва, а изпълнява своите задължения към тези, които го обичат, харесват, зависят от него и го следват. В същото време търси и най-добрият начин за помирение и разбирателство със своите врагове или всички онези, които не го харесват или презират. Той живее в света и едновременно с това не е от света. По този начин суфи счита, че основата за пълното осъществяване на собственото му житейско предназначение е любовта към човека.

Каквото и да обича човек, дали някакъв свой дълг или човешко същество, изкуство, приятели или идеал, или своите себеподобни, в любовта си той без съмнение вече е отворил вратата, през която трябва да премине, за да достигне тази Любов – същностна на Бога. В своето начало Любовта е прошка. Тя отвежда до онзи идеал на любовта, който всъщност си е Самият Бог.

Първият урок е да разтворим сърцето си като се научим да го разширяваме, събуждайки собственото му вътрешно чувство. Светият дух се разгръща единствено в любовта на всички твари. Той е непресъхващ извор на любов от онзи Небесен Фонтан в сърцето и то става прозрачно, разкривайки както външния, така и вътрешния свят. И сърцето се превръща в средство за душата, с което да вижда всичко отвътре и отвън; тогава човек се свързва не само с другия човек, но и с Бог.

Из Пътят на Посвещението – Учението на Суфи

Автор: Борислав Борисов

Източник: Портал 12 

loading...

1 коментар

  1. Togel212 adalah Bandar Togel Online Terpercaya yang menyediakan berbagai macam permainan terbaik dan terlengkap seperti Togel SGP, Togel HKG, Togel Sydney dan Magnum4D. Togel212 juga merupakan Situs Judi Casino Online Terpercaya dengan berbagai games Live Casino favorit seperti baccarat, roulette, blackjack dan sebagainya dengan real time streaming yang cepat.

Коментарите са затворени

ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme