Българските пещери: Деветашка пещера

Разположена в близост до едноименното село, на 7 км от Летница и на 15 км от Ловеч, Деветашката пещера е една от най-големите български пещери.

За да се достигне до пещерата е нужно да се мине по почти километър дълга пътека, започваща малко след отбивката от пътя Ловеч – град Левски за село Деветаки в източна посока. Ако времето е влажно достъпа е затруднен и тогава се препоръчва пътя, който води до паркинга на около 50 м от пещерата.
peshera-devetashka1_resizedПещерата е открита през 1921 г. Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина е 2442 м, височината достига до 60 м, а площта – 20 400 кв.м.

На входа са разположени внушителни сводове. Ако влезете в пещерата и продължите напред, на около 40 м навътре ще попаднете на просторна зала с площ от 2400 кв.м. Пещерата има две разклонения – едното е сухо и топло, дълго около 50 метра и завършващо със зала наречена “Олтара”, докато през другото, което е с дължина от почти 2 километра минава прелестна рекичка.

peshera-peshera-3_resized

Благодарение на разкопките в пещерата, разбираме, че назад във времето, през V хил. пр. Хр. почти цялата й площ е била населявана. Това заедно с нейната дълбочина и естествените отвори на върха нареждат Деветашката пещера сред най-интересните за археолозите, които се интересуват от каменно-медната епоха – периодът, през който пещерата е била най-обитавана. По време на по-късното Средновековие, пещерата е била използвана не толкова като място за постоянно обитаване, а по-скоро за убежище при появата на някаква опасност.

През началото на миналия век са започнати основните проучвания на пещерата – там са намерени особени интересни находки от времето на праисторически обитатели. Невероятното място, на което се намира заедно с близостта до река Осъм и пълните с дивеч гори, я е направило подходящо място за живеене през древността.

aplikacia-bronj_resizedБронзова апликация от 5 в.пр.н.е., открита в Деветашката пещера.  Експонат от НИМ. Снимка: Уикипедия.

В някакъв период от историята си пещерата е била място, в което са съхранявали храни от държавния резерв. После е секретен военен обект – мястото е било с ограничен достъп. До към края на 90-те години на миналия век се използвала за съхранение на гориво (петрол) – това е причината за появата на следите с форма на големи бетонени кръгове по пода.

Днес пещерата е обитавана от различни представители на животинския свят. Тъй като бозайниците, които населяват пещерата изпадат в своя размножителен период през юни и юли, тя изцяло се затваря за посетители. Пещерата е населявана от 12 вида защитени земноводни, южен гребенест тритон, смок мишкар (включен в Червената книга), обикновена блатна костенурка, жаба дървесница, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък). В района могат да бъдат забелязани 82 вида птици – 13 от тях са част от Червената книга. Освен това там живеят 34 вида бозайници – 4 от тях са включени в Червената книга на България, а 15 са част от Световния червен списък. Ако решите да посетите пещерата, се пазете от прилепите – те са цели 15 вида.

peshera-devetashka4_resized

Трябва да отбележим, че в Деветашката пещера са открити кости на общо 136 вида птици от отложения от късен вюрм (среден палеолит). Те са изследвани от проф. Златозар Боев и представляват повече от 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. Това нарежда Деветашката пещера на първо място сред палеоорнитологичните находища в България.

Снимки: Уикипедия

Автор: Божидара Иванова

Източник: iskamdaznam.com

loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme