Зомбита (Част 1)

zombita1_resized

Легендите за мъртъвци, които се завръщат в света на живите, са широко разпространени по света. Една от най-интересните (и зловещите) им разновидности откриваме в така наречените „Вест-Индии“ (Западна Африка) – там африканските роби създали странен култ, съчетал племенната им религия с елементи от католицизма. В основата на новата вяра – вуду, е залегнало възкресяването на трупове и превръщането им в зомбита. Целта на множеството ритуали било търсенето на защита от тях, както и на нещо още по-важно – да се направи така, че ти самият да не се превърнеш в зомби. Това било участ, по-страшна дори от смъртта.

Погребалният обред в Хаити и в другите страни, където се практикува вуду (в това число влизат Бенин, Доминиканската република, Гана, Того, САЩ, Бразилия и още някои страни от Южна Америка) е изключително сложен. Той трябвало да защити личното лоа (душата) на починалите от злите духове. Когато някой човек издъхвал, семейството му извиквало хунган (вуду жрец, вуду жрицата се наричала мамбо), които донасял със себе си малко пиленце. Свещенослужителят изскубвал перата на птиченцето и ги слагал в бяла купа заедно с косите и изрезките на ноктите на лявата ръка и крак на покойника. Събрани заедно, тези части символизирали душата на мъртвеца, а купата, наречена „по-де-тет“, се пазела грижливо от семейството на покойника до деня в който трупът му бил предаван на свещеният огън.

Хунганът имал да свърши и още една задача – нещо, което малцина биха тръгнали да сторят. Той нареждал на родствениците да се отдалечат от покойника, след което надигал савана и пропълзявал под него. Окичен с амуети и припяващ заклинания, жрецът опипвал трупа и се опитвал да освободи душата му и да я прибере в специална стъкленица. Във вуду преданията се споменава, че покойникът често надигал глава и отварял устата си, за да помогне на жрецът да измъкне по-лесно душата му. Щом всичко било готово, свещенослужителят предавал стъкленицата с лоа на най-близките родственици на мъртвия или я пазел при себе си. Тя в никакъв случай не трябвало да попада в ръцете на бокор (черен вуду магьосник, магьосницата се наричала каплата), понеже той можел да я използва за пъклените си цели и да превърне починалия в зомби.

Как обаче ставало това? Има няколко известни начини, но редица детайли продължават да бъдат забулени в тайна. Изследователите предполагат, че хаитянските магьосници използват специална прахообразна смес, с която превръщат жертвите си в зомбита. Тя се изсипва в обувките, или върху гърба на човека за да се просмуче в кожата му. Според доктор Чейд Дейвис от университета „Харвард“, този прах съдържа стрити човешки кости, 2 наскоро убити гущера, изсушен скелет от жаба (от вида Bufo marinus) и специален морски червей. Сместа съдържа и растения: богатата на сапопин аблиция и различни семена. Към всичко това се добавят и две морски риби; едната е риба балон, в чиито организъм се съдържа веществото тетрадотоксин. Тетрадотоксинът причинява пълна парализа и човекът се намира на границата между живота и смъртта. Интересно е, че ефектът е по-голям, ако жертвата вярва във вуду.

Източник: svetovnizagadki.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme