Бог да прости нашите скъпи покойници! (поезия)

paraklis-kapralov_resized                                                                                                                   Снимка на Atanas Kapralov
Памет!!!

СБОГУВАНЕ С БАБИНОТО СЪРЦЕ

Издъхна кротко баба –
с отворени клепачи.
А аз стърчах край нея
и питах оглупял:
дали да стискам зъби,
дали да се разплача,
дали да се напия
във кръчмата от жал?

Разкъсало синджира,
вън дворното ни куче
зави, петелът духна
в тръбата си от яд.
Продумай нещо, бабо!
Смаленото й трупче
блестеше като жълъд
от мрачния креват.

А беше този жълъд
дъб с царствена осанка.
И аз, врабец наперен
в короната му сврян,
излитах и се връщах
под неговата сянка –
с крилца изпокълвани,
с проскубани пера.

Как бързо отмалявах
в прегръдката набожна
на яките му клони!
А някакъв щурец
засвирваше, щом вечер
във приказното ложе
сънувах пак Мадоната
със своя Младенец.

Светица беше баба!
Имане от сърдечност
в очите ми зарови
тогава като в храм.
Раздавах по жълтица
на близки и далечни,
когато после тръгнах
към щастието
сам.

Но щастието вечно
като подплашен гущер
прегризваше опашка и духваше…
С ръце
във празните джобове,
с прокъсани обуща
изпращах аз на баба
голямото сърце.

И сякаш мойто детство
ме близна със муцунка,
когато се навеждах
край зиналия ров –
очите да затворя,
челото да целуна
на мъртвата надежда
за вяра и любов.

28 юли 2013 г.

Автор: Атанас Капралов

loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme