Карма – дали това, което правим днес, ще ни достигне утре?

karma-swdba_resized

„Карма“ е санскритска дума, която означава „действие“, но за южноазиатските религии и философии думата не се ограничава единствено с това значение. Терминът „карма“ съчетава действието и последващите го резултати. Според него добрите и/или лошите събития в този живот са последствия от действията ни в предишните животи. Това е известно като Закона на кармата и се счита за естествен и универсален закон.

Кармата не определя само сегашното състояние, но и рационализира циклите на раждането и смъртта, което е често срещана южноазиатска философия.

Идеята за карма се появява за първи път в древния индуски текст „Rigveda” (от 1500 година пр.Хр), но там е описана с доста ограничен смисъл. По-късно, определението за карма се променя като придобива по-философски смисъл. По този начин кармата печели морално и етично измерение.

Значението на думата в южноазиатските традиции значително се различава от разбиранията в Авраамическите религии, в които Бог награждава или наказва човешките действия. Кармата оправдава Бог за съществуването на злото. Като цяло разбиранията за последиците от нашите действия и за това кой създава злото и кой ни наказва за него, са различни в различните култури и традиции.

Кармата е всеобхватен и сложен термин, който включва както действието, така и намерението ни за него. Всички добри действия, като даряване на по-бедните, уважението към по-възрастните, помощта ни към по-малките и пр., както и всички добри намерения или добри пожелания към околните, биват наградени и обратното. Законът на кармата вдъхновява хората да следват две неща: първо – да правят добри дела и второ – чрез тези добри дела да избегнат лошите неща, които биха им се случили, ако не следват първото правило, неутрализирайки ефектите на кармата. Краят на кармичните последствия освобождава човека от цикъла на раждането и смъртта и го довежда до състояние, наречено освобождение – по-известно като „moksa” или “nirvana”.

От философска гледна точка съществуват сложни дебати относно свободата на действията и кармата. Ако човек се държи и действа лошо сега, той може да определи това като последствия от действията си в предишните си животи (ако кармата съществува). Въпреки това, човек е дарен с воля и може да действа в съответствие със собствената си съвест. Така че, докато жъне плодовете на предишните си животи, независимо дали последствията са добри или лоши за него, се задейства нова карма, но се изгубва значението на свободната воля.

В различните култури разбирането за кармата е различно. Повечето традиции обаче са съгласни, че съществуват 3 вида карма – „prārabdha”, „saṃcita” и „kriyamāṇa”. „Рrārabdha“ е кармата, която преживяваме в настоящия си живот; „Saṃcita“ е скрита карма, която все още не сме преживели и ни предстои да ни се случи и „Kriyamāṇa” е кармата, която ще се случи в следващия ни живот. Освен това съществува и понятието „jīvanmukta“, което означава – човек, който е достигнал освобождаването и е свободен да продължи живота си, без да се съобразява с последствията от кармата.

В джайнизма например, кармата се разглежда като фини частици, които се носят във Вселената и се придържат към душата, прикривайки истинската й същност. Понякога се описва като замърсяване, което прониква в душата и я опетнява. Освобождението в джайнизма се постига по строг метод за пречистване. В тази религия липсва външна божествена сила и закона на кармата се счита за толкова силен, колкото и обикновените държавни закони, както и за механизъм, който управлява Вселената.

Източник: iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme