Извънземният живот е реален, но ако го намерим – ще го унищожим

izvynzemni-civilijacii_resized© Eugenius330

Преди около 70 години физикът Енрико Ферми формулира един въпрос, събиращ се само в едно изречение: “Къде са всички?”

Само в галактиката Млечен път има стотици милиарди звезди, разсъждава Ферми и много от тях са с милиарди години по-стари от нашето слънце. Дори ако малка част от тези звезди имат планети около тях, които да се окажат гостоприемни за живот (днес учените смятат, че 60 милиарда екзопланета биха могли да се впишат сред тях), това би представлявало милиарди възможни светове, където напреднали цивилизации биха могли да се развият.

Как и защо жителите на Земята не сме чули никого и нищо от тези светове? Наистина, къде са всички? Днес този въпрос е по-известен като „парадокс на Ферми“. Изследователи формулираха много от възможните отговори през годините, вариращи от “Извънземните се крият под водата или повърхността на планетите”, до “Всички сигурно са загинали” или „извънземните сме ние, пристигнали сме с комета на Земята преди няколко милиарда години”.

Сега Александър Березин, теоретичен физик в Националния изследователски университет по електронна техника в Русия, предлага нов отговор на „парадокса на Ферми“ и той най-вероятно няма да ви хареса. Защото ако хипотезата на Березин е вярна, това би означавало бъдеще за човечеството, което е “дори по-лошо от изчезване”.

“Ами какво ако първите разумни същества, които достигнат до способности за междузвездни пътувания, по необходимост унищожават конкуренцията, за да направят възможна собствената си експанзия”, пита Березин в статия, публикувана на 27 март в изданието arxiv.org.

Може ли стремежът на човечеството да открие интелигентен живот да бъде пряко отговорен за унищожаването на този живот? С други думи, ами ако макар и несъзнателно ние сме „лошите момчета“ на Вселената?

В статията Березин нарича този отговор на парадокса на Ферми решение, означаващо “първи влизаме, последни излизаме”. Според него, този отговор изисква да се ограничат параметрите на това, което разбираме под “интелигентния живот”.

За начало, няма значение как би изглеждал извънземният живот – може да е биологичен организъм като хората, супер интелигентен Изкуствен Интелект или дори някакъв планетарен размер на ума, казва той.

Има значение обаче, как се държи този живот. За да бъде считан за релевантен за „парадокса на Ферми“, извънземният живот който търсим, трябва да може да расте, да се възпроизвежда и по някакъв начин да бъде открит от хората. Това означава, че нашите теоретични извънземни трябва да бъдат способни на междузвездно пътуване или поне да предават съобщения през междузвездното пространство, а хората да могат да ги разпознаят. (Това предполага, че хората не достигат първи до извънземната планета.)

И тук е уловката. За да може една цивилизация да достигне до точка, където може ефективно да действа и комуникира между слънчевите системи, тя трябва да бъде в състояние на неограничен растеж и експанзия, пише Березин. И за да върви по този път, най-вероятно ще трябва да стъпи върху много по-неразвити форми на живот, според него.

“Аз не искам да вярвам, че силно развита цивилизация съзнателно ще унищожи други форми на живот”, пише Березин. “Най-вероятно те просто няма да забележат, по същия начин, по който строителният екип разрушава мравуняци, за да строи имот, защото няма стимули да ги види и защити”.

Например неограниченото развитие на Изкуствения Интелект може да доведе до заливане на цялата галактика с негови клонинги и така да “превърне всяка слънчева система в суперкомпютър”, пише Березин.

„Търсенето на мотив за враждебно поведение на Изкуствения Интелект в случая е безполезно, всичко, което има значение е, че той може да го направи”, пише Березин.

„Лошата новина за хората не е, че може да се наложи да се изправим срещу разумна раса на интелигентни същества с агресивни намерения. Лошата новина е, че може би ние сме тази раса. Най-вероятно ние ще сме първите, които ще достигнат до междузвездния етап”, предполага Березин, “и най-вероятно ще бъдем последните, които ще го напуснат”.

Предотвратяването на случайно заличаване на всички съперничещи форми на живот от хората, би изисквало пълна промяна в културата, подтиквана от “сили, далеч по-силни от свободната воля на личността”, пише Березин. Предвид впечатляващия талант на нашия вид за експанзия обаче, такива сили биха могли да бъдат трудни за намиране.

Разбира се, това е само една теория, която трябва да бъде дебатирана и обсъдена и от други учени, а дори и Березин се съмнява в собствените си заключения.

“Наистина се надявам да греша”, пише Березин. “Единственият начин да разберем дали е така, е да продължим да изследваме вселената и да търсим чужд живот”, пише той в изданието Live Science.

Автор: Ивайло Красимиров

Източник: megavselena.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme