Трагичната съдба на „жената маймуна“ Джулия Пастрана

zena-maimuna_resizedКогато майката на Джулия Пастрана ражда дете, изцяло покрито с гъсти черни косми, тя била убедена, че някаква свръхествествена сила се е намесила. През 1836 година, след като е открита скрита в пещера с вече 2-годишната си дъщеря, мексикански пастири връщат жената и детето в близкия град. Въпреки нейния необичаен външен вид, който подтикнал майка ѝ да се скрие от хората, нежният характер на малката Джулия накарал местните да я обикнат, а самият губернатор в крайна сметка я приема в дома си.

Когато навършва 20 години Джулия решава да напусне дома на губернатора и да се върне при племето си в западно Мексико. Тя обаче така и не достига до родното си място. Някъде по пътя Джулия среща американски шоумен, който по някакъв начин успява да я убеди, че мястото ѝ и бъдещето ѝ са на сцената.

Милата жена, която имала физически проблем, се превръща в знаменитост в средата на 1800-те години. Макар че можела да пее и да танцува, както и да говори на няколко езика, публиката не идвала да се наслаждава на уменията ѝ, а да се взира във вече известната като „жена маймуна“ от Мексико. Нейният мениджър Теодор Лент направил всичко възможно да подбере по-голяма публика, твърдейки, че Джулия е наполовина жена, наполовина животно.

Много от псевдо учените от Викторианската епоха уверено подкрепили идеята на Лент. Някои от тях дори издали сертификати, с които удостоверявали, че Джулия не е истинска жена, а нов вид – наполовина човек, наполовина маймуна.

Разбира се имало и истински учени, които се срещали с Пастрана и заявили, че въпреки необичайния ѝ външен вид, тя е напълно нормална жена. Чарлз Дарвин я описва като „забележителна жена“, макар и с „дебела мъжка брада и окосмено чело“.

Джулия станала толкова известна, че Лент осъзнал, че има вероятност да изгуби своята звезда от ръцете на някой, който е по-богат от него, затова решава да се обвърже с нея на едно по-сериозно ниво – предлагайки ѝ брак. „Гениалният“ план на Лент обаче се развил по неочакван начин, когато съпругата му забременява през 1859 година, докато двамата пътуват до Москва.

Джулия била малка жена (тя била висока само 1.40 метра), а тазът ѝ бил толкова тесен, че лекарите се опасявали, че раждането ще е прекалено трудно. Притесненията им се оказали правилни, тъй като се наложило да използват форцепс, за да извадят бебето, което довежда до тежки разкъсвания. Новороденото живее малко повече от ден след раждането си, а майката Джулия 5 дни. Оказало се, че малкото момченце е наследило гена на майка си, който я направил толкова известна – то било покрито с тъмни косми.

Лент бил съкрушен повече от загубата на своята атракция Джулия, отколкото на своята съпруга и дете. След смъртта им, той успява да се утеши като незабавно продава телата им на професор от Московския университет, който ги балсамира чрез нов и изключително успешен метод. Когато накрая Лент вижда колко добре запазени са телата на съпругата и детето му, той решава, че все още може да печели пари от тях. Той взема телата им и ги изкарва на показ в Лондон.

Дори смъртта не могла да освободи Джулия от погледите на жадната за сензации публика. Нейната мумия и тази на детето ѝ били представяни на изложения в цяла Европа в продължение на десетилетия след кончината ѝ. Въпреки това историята на Пастрана не е забравена. През 2013 година тя най-накрая е върната у дома, благодарение на официална петиция на мексикански политици. Тя е погребана в близост до мястото, където е родена и най-накрая е отдалечена от погледите на любопитните.

Източник: iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme