10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест

everest-istorii_resized

Ще ви разходим из мразовитите пътеки и внушителните висини, като ви разкажем 10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест.

1. Човекът, който се опита да изкачи Еверест на високи токчета

През годините Еверест е успял да привлече много фанатици, ексцентрици и колоритни герои, но никой от тях не е бил толкова нестандартен, колкото англичанина Морис Уилсън. През 1933 година Уилсън измисля уникалния план да лети до северните склонове на Еверест. Той тръгнал пеш през ледника Rongbuk на 22 май 1934 година, но в крайна сметка бил блокиран от ледникова стена (и може би също от липсата на оборудване за катерене или какъвто и да било опит). Последният му запис в дневника е извършен на 30 май, а тялото му е открито едва през следващата година, облечено в дамско бельо.

Въпреки че тази история никога не се потвърждава, през 1960 година китайски екип открива женска обувка на висок ток близо до мястото, където Уилсън загива. По-късно се разбира, че той всъщност работил в магазин за дрехи за жени в Нова Зеландия, преди да бъде завладян от манията на Еверест, която в крайна сметка води до смъртта му.

2. Йети

Много от най-ранните записани очевидци на Йети произхождат от района на Еверест. Фолклорът на местните непалски и тибетски племена разказва за някои мрачни нощни същества, живеещи сред тях. В по-нови времена, различни „наблюдения“, отпечатъци и дори доказателства за ДНК отдавна са довели до потвърждаване на историите от разказвачите на региона.

Забележителни примери включват огромните отпечатъци, открити на 6000 метра от експедицията на Ерик Шиптън от Еверест от 1951 година и „скалпа Йети“, който се намира в манастира в Кумджунг на южната страна на Еверест. Вероятно още по-убедителни са констатациите на Джошуа Гейтс и неговия екип за дестинация „Истинност“ през 2009 година. Пробите от косми, които Гейтс взима от отпечатъци с дължина 33 и 25 сантиметра са тествани от криминалисти, които заключват, че в тях се съдържа неизвестна досега ДНК.

3. Първото изкачване на Еверест

Когато сър Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей станаха първите хора, осъществили успешна среща с върха Еверест през 1953 година, мнозина гледат на триумфа с известна скептичност. Години по-рано, през 1924 година двама англичани, пристрастеният към Еверест – Джордж Малори и неговият спътник Санди Ървайн, са забелязани чрез телескоп само на 200-300 метра от самия връх. За съжаление, те никога не се завръщат, което води до почти цял век на спекулации дали всъщност са били първите, покорили Еверест.

През 1999 година, когато експедицията на Конрад Анкер за намиране на тялото на Малори завършва успешно, замразените останки на англичаните се оказало, че не носили никакви допълнителни улики. Най-разочароващо било, че не открили никакви следи от камерата, която се надявали да прекрати веднъж завинаги големия спор. Един от най-силните мотиви за тези, които вярват, че Малори и Ървин са първите достигнали до върха на „Еверест“ е именно една снимка. Малко преди Малори да замине за трудната експедиция, той казал на съпругата си Рут, че след като стигне до върха, той ще постави там изображението на жена си, което държал в джоба си по време на цялото пътуване. Когато тялото му е открито обаче, снимката от якето му липсвала.

4. Първата руска експедиция

През 1952 година, още преди известното изкачване на Хилъри и Тензинг, една руска експедиция се е опитала да изкачи Еверест по северния маршрут в Тибет. Новините по това време дори предполагат, че този оптимистичен отбор планирал да вдигне статуи на Ленин и Сталин на самия връх. Експедицията лагерува на около 8000 метра преди заветната цел, но впоследствие изчезва безследно.

За да объркат нещата по-нататък, руснаците винаги са твърдели, че експедицията от 1952 година изобщо не се е случвала, въпреки доклада на Евгений Гиппирайтер в Алпийския вестник по-късно същата година, в който се посочва, че екипът от 35 души се е опитал да направи опит за покоряване на маршрута от Североизточния хребет. Въпреки многобройните опити, не са открити следи от имената на членовете на екипа или лидерите.

5. Призраците на Еверест

Шарпа Пемба Дордже е станал известен в света на катеренето по две причини. Първата е предполагаемото му рекордно изкачване на Еверест за осем часа и десет минути на 21 май 2004 година. Втората представляват събитията, случили се три дни по-късно. Докато се приближавал до върха на Южния кол, Дордже попаднал на група от починали катерачи, чиито тела били замръзнали в снега. Изведнъж, както той твърди, бил заобиколен от нещо свръхестествено. Той казва: „Видях някакви духове под формата на черни сенки, които се приближаваха към мен, протегнаха ръцете си и се молеха за храна. Мисля, че това са духовете на многото планинари, убити по време и след изкачването на връх Еверест. Телата на много от загиналите все още лежат в планината, дори един катерач, който е починал от случайно падане, все още висеше от въже наблизо.“

Мнозина смятат, че призраците на Еверест няма да се успокоят или да напуснат планината, докато телата на починалите не бъдат подложени на подходящо погребение. С толкова много трупове, замръзнали в „Зоната на смъртта“ и с редицата жертви, които се присъединяват към тях всяка година, нищо чудно мястото да се е превърнало в истинско свърталище на духове.

6. Третото лице

През септември 1975 година британските алпинисти Дюгал Хастън и Дъг Скот били принудени да прекарат една нощ в зоната на смъртта след като в края на деня достигнали почти до върха на Еверест. Те изкопали снежна дупка, в която да пренощуват, несигурни дали ще оцелеят до сутринта. При липсата на храна и достатъчна топлина, положението им станало наистина ужасно. Случилото се след това обаче излиза от рамките на нормалното – и двамата катерачи съобщават, че усетили присъствие в снежната пещера заедно с тях. То не само споделило топлинната си енергия, но и предложило няколко съвета на алпинистите за това как да останат живи.

Интересен е фактът, че и други алпинисти, покорявали Еверест, като Питър Хилари, Линкълн Хол и Рейнхолд Меснър също разказват за подобно присъствие, което им помогнало в момент на нужда.

7. Франк Смит и свръхестествените явления

През 1933 година, по време на първия си опит за среща с върха на Еверест, английският катерач Франк Смит бил сам на 8 565 метра от Северния хребет, когато станал свидетел на „два любопитни предмета, плаващи в небето“. Той казва: „Те силно приличаха по форма на балони, но имаше и нещо, което изглеждаше като същество с недоразвити крила и изпъкналост, наподобяваща клюн. Те стояха неподвижно, но бавно пулсираха.“ Преди това Смит твърди, че бил посетен от някаква неопределена сила по време на неговото изкачване и усещал силно присъствие до него, докато се движел по склоновете.

По време на изкачването си той дори взел в джоба си парче кейк, за да сподели храната с този неизвестен спътник, вярвайки, че невидимият елемент е напълно реален.

8. Истинският първи

Днес можем да кажем, че не се знае кой е истинският първи човек, достигнал до върховата точка на Еверест, предвид спора дали Малъри, Ървайн или някой от руснаците са били част от първата експедиция. След изкачването си сър Едмънд Хилари и шер Тензинг Норгай сключили един благоприятен за двете страни договор да не разкриват кой наистина е направил първата стъпка към върха. Плакатът, който се появил в Катманду малко след изкачването им обаче показал, че непалците смятат Хилъри за истинския първи.

По-късно двама от синовете на Тензинг разкриват, че баща им е казал, че самият той, а не Хилъри, се е качил първи, но и двамата катерачи се съгласили с това и държали да бъде съобщавано публично, че достигнали върха едновременно.

9. Уели Стик

През април 2017 година „швейцарската машина“ Уели Стик почина, докато се готвеше да изкачи върховете на Еверест и Лотс в една експедиция – постижение, което дотогава не било изпълнено. Стек бил Майкъл Джордан, Лео Меси и Юсеин Болт на планинския свят, така че неговият амбициозен проект не бил разглеждан като прекалено смел или рискован от онези, които смятали способностите и капацитета му за забележителни.

Стек два пъти получава еквивалента на Нобелова награда „Piolet d’Or“ за първото изкачване на Тенгкампоче и соловото му изкачване по Анапурна. Той не бил бърз, но бил един от най-добрите алпинисти на неговото поколение. Той станал известен с техническите си способности, приложени дори на най-трудните маршрути. Как тогава един толкова успешен алпинист достига до подобен край? Никой не може да каже! Смъртта му ще остане неразгадана и до днес, защото няма точна информация за това, какво е довело до нещастната му гибел.

10. Мистериозните трупове

На 22 май 2017 година в „Everest Base Camp“ достига информация за четири трупа, намиращи се в палатка в лагер „Четиридесет“. Телата били открити от екип, изпратен, за да прибере трупът на словашки катерач, починал три дни по-рано. Става ясно обаче, че от никой от екипите в планината не липсват четири човека – тогава изникнал въпроса – кои са тези хора и как са попаднали там?

За да успокоят вълненията, възникнали по този мистериозен въпрос, от правителството на Непал излезли със съобщение, че най-вероятно телата са на хора, участвали в миналогодишна експедиция. Кои били те обаче, така и не станало ясно…

Източник: 10te.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme