Неспокойната, духовна и стихийна ваятелка на стихове, кюстендилската поетеса Биляна Попова

bibi-izlozba1_resized

„Словото, или по-сполучливо казано вулканичното слово на неспокойната, духовна и стихийна ваятелка на стихове Биляна Попова са по-силни от всеки памфлет и пасквил на Конфуций… Овидий или Филос. Да вмъкна и необятността на Сенека… „Оръжието“ на кюстендилската поетеса са: етика и нЕетика. Дори безпардонност понякога.

Като по време на мълниеносен пиратски абордаж, стиховете й се забиват във вражеския кораб: безмилостно в плътта ти, или по-скоро в душата ти, като донасят неистова болка, но и необяснимо сладки страдания.

Пикантните й прийоми са непознати мъртви сибирски полета в нежната поезия.

Биляна е скромна в правотата си, но артистично НЕОТСТЪПЧИВА!

Притежава фино чувство за контрапункт, чувство за лаконичност на словото… значимост на събитията. Премереност на иронията и самоиронията. Пише не само модерно, но и дръзко!

Духовното й превъзходство над себедоволните люде в сивия наш ден е силно осезаемо.“ Автор: Ivan Ganchev

bibi-izlozba2

ПРЕДИ ДА СИ ТРЪГНА

Направи си услуга – доубий любовта ми.
И после не можеш да ми видиш и сянката.
Всяка моя усмивка ще те кара да жалиш.
И голямата болка ще въздига осанка.
Да те мразя ли? Няма как, няма как.
Недостойно е да изпитвам това към подобен герой.
Само тихо плачи, не пред мойте очи.
Някъде там, в живота си стой.
Боже, как не умираме от болезнена есен…
Как така има още желаещи, странно!
да ми пипнат къдриците, да ми видят в очите
своето мъжко сияние. Собственото си светене.
Тишината ми гордо край теб отминава.
Нещо тихичко пея, нещо мое остава.
Няма да го деля с тебе. Няма да се деля с тебе.

КАКВА РАДОСТ НА ПТИЦИТЕ

Тази сутрин е слънчево.
Каква дързост у тях
да мечтаят след вчера…
След снега и дъжда.
А ние, хората бързаме.
Бързаме. Тичаме.
Този живот, който
хапе до кръв.
И пак го обичаме.
Винаги недостигнат остава.
Същият този живот.
Как се борим
за няколко думи за обич.
Хората са най-странните птици.
Вече не знам дали го мога:
да разбирам себеподобните.
Харесваните жени-
най-самотните.
Облечените в копнеж-
най-голи.
Мога да почна и днес…
Отначало.
Мога да се помоля.
Мога да вярвам
В лъжите и истините.
Всичко може.
Само не и да бъда наивна.
Малко са близките.
Дишам накъсано.
Това дали ще ми стигне…
Добро утро, представа за щастие!

Биляна Попова

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme