Загадките на маите не бива да бъдат разгадани?

mai-jagadki1_resized

Величествените руини на маите, разхвърляни из Южна Америка, са пълни със загадки, а техният прочут календар ни кара да си задаваме едни и същи въпроси.

Защо в него има само 260 дни, по каква причина маите са го наричали „следа от Бога“ и вярно ли е, че в него е посочена точната дата на края на света?

И това далеч не са всички тайни, оставени ни в наследство от древната и загадъчна цивилизация.

Според преданието боговете създали хората от царевица. Хората построили цели градове, които нямали равни по света, с компютърна точност изчислявали движението на планетите и звездите, във футбола играели не на живот, а на смърт, и достигнали самия връх на цивилизация, която и до днес удивлява света.

А след това изоставили своите градове. Но откъде са дошли те, антрополозите не знаят и до днес. Частични изследвания на гробници и писменост на маите са навели учените на извода, че маите са погребвали починалите по същия принцип, както и египтяните – в саркофази. Дали е възможно техни предци да са били египтяните? Но защо тогава те не са им предали многобройните си знания?

В джунглите на Централна и Южна Америка за последните години са открити руини на десетки големи и малки „забравени“ градове от доколумбовата епоха. Например пирамидата Куикуилко в Мексико.

Една от тези загадки са рисунките в перуанското пустинно плато Наска. Площ, обхващаща 500 кв. км, е покрита с безброй гигантски наземни фигури, които може да се видят само отгоре. Общо на платото има 13 000 линии, 100 различни спирали, над 700 правоъгълни и трапецовидни площадки.

На места се виждат изображения на животни, птици, цветя и дървета. На въпроса, какво означава тази схема и за кого е предназначена тя, учените все още нямат отговор.

Особена роля за индианците маи е играела човешката кръв. Изучавайки някои предмети (съдове, ритуални инструменти), изследователите са стигнали до извода, че маите често са извършвали доста специфичен обред. Най-често се пробивал езикът (по-рядко устните, дланите или гениталиите), а през отворите се прокарвал шнур.

Това се извършвало със сакрални цели – кръвопускането изменяло работата на мозъка, разширявало съзнанието, човек получавал халюцинации, които древните хора смятали за видения свише, тъй като в кръвта, според представите на маите, се намирали душата и жизнената енергия.

За кръвожадността на маите и до днес витаят слухове и легенди. Едни учени твърдят, че индианците постоянно са извършвали човешки жертвоприношения, „търкаляли“ човешки глави, изтръгвали сърцата на жертвите си и дори не им бил чужд канибализмът. И това е още една неразгадана тайна. Други изследователи смятат, че жертвоприношенията, разбира се, са имали място, но са се отнасяли само до животни, които са били принасяни в дар на многобройните богове.

Маите изобщо били много сериозни хора. И на футбол си играели с човешки черепи, облечени в кожа, но не поради кръвожадност, а защото това символизирало епичната борба на Светлината с боговете на Злото. Казват, че те също имали гладиаторски боеве, в които участвали пленници, но доказателства за това още не са открити.

Още маите имали свой календар. Дори два – къс и дълъг. Първият представлявал съчетание на числата от 1 до 13 и 20 месеца, а вторият се състоял от 18 месеца по 20 дни и пет „излишни“, или „нещастни“ дни. Двата календара се допълвали взаимно и образували завършен цикъл от 52 години.

Имало и други начини за датиране, но всички те се променяли с времето, което значително затруднява съотнасянето на датите, записани от маите, с европейската хронология. Освен това календарната система била изчислена с такава точност, че за 6000 години тя изоставала само с един ден.

На дъното на така наречените сеноте – вдлъбнатини в земята, смятани при маите за свещени – се крие още една тайна. Съществува версия, че от тези падини индианците наблюдавали Слънцето в зенита в моментите, когато стълбът слънчева светлина се потапял вертикално във водата.

В антропологичния музей в Мексико се съхранява ацтекският календар „Слънчев камък“ – огромен базалтов монолит с диаметър 3,5 м и тегло 24,5 тона, отразяващ представите на древните за далечното минало. В неговия център е изобразен Тонатиу – бога на Слънцето, а отстрани – символи от четирите предшестващи епохи. Изхождайки от него, всяка епоха е имала свой бог и преди на Земята да се появят съвременните хора, тук са се сменили четири човешки раси.

А нашите предшественици са загинали по време на велики катаклизми. Първите са унищожени от земетресение, вторите – от ураган, третите – от вулканична лава, а четвъртите са загинали в резултат на гигантско наводнение.

Днес ни свети Петото Слънце, което ацтеките наричали „Слънце на движението“. Те предрекли неговата гибел през 2012 година. Но очевидно нещо не е както трябва – предсказанието не се сбъдна. И това е още една неразгадана загадка.

Още една тайна на маите е свързана с християнството, а именно – символи на кръста, открити в храмовете на Паленк. Легендата гласи, че дървените кръстове са говорили с маите и са им давали ценни указания. Сега тези кръстове се намират в мексиканския Кинтана Ро и продължават да са обект на преклонение.

Интерес представлява и 25-метровата пирамида Кукулкан, построена през XI в. и посветена на върховния бог. На горната ѝ площадка е разположен храм, а основата ѝ образува квадрат с дължина 55,5 метра. Към върха на пирамидата водят четири широки стръмни стълби, разделени на 18 части, всяка от които съответства на месец в годината, тъй като в календара на маите имало 18 месеца. Всяка стълба се състои от 91 стъпала.

Ако броят на стъпалата се умножи по броя на стълбите (4) и се разгледа върхът на платформата върху пирамидата, на която е разположен храм, като още едно стъпало, получаваме 356 – броя на дните в годината.

Тоест в основата на пирамидата е положен принципът на календара. Но това не е единствената ѝ особеност. Два пъти годишно, в дните на пролетното и есенното равноденствие, на пирамидата възниква особен визуален ефект – от триъгълниците светлина и сянка се образува изображението на гигантски змей, който бавно пълзи към основата на пирамидата.

mai-jagadki2_resized

В Нюйоркския музей се съхранява доста загадъчен артефакт – „Черепът на съдбата“. Ако под кристалния череп се постави източник на светлина, очните орбити на черепа започват да светят. А ако се насочи лъч светлина в центъра на носа, черепът започва да свети изцяло и около него възниква ярък ореол.

Учените смятат, че черепът е използван от жреците на маите по време на ритуални церемонии, когато призматичните „очи“ са фокусирали слънчевите лъчи, предизвиквайки появата от разтворената челюст на сакрален език от пламък.

Казват, че самият Хитлер е вярвал, че ако събере всичките 13 черепа, може да стане властелин на света. Що за сила е скрита в тях? Отговорът на този въпрос досега не е открит – кристалният череп упорито пази тайната на своята изработка.

Безспорно е едно – този невероятен шедьовър, изработен от неизвестен майстор, е една от най-прекрасните загадки на древната история, която може би не бива да бъде разгадана.

Впрочем както и другите тайни на маите.

Източник: megavselena.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme