Защо изгорили Джордано Бруно?

dzordano-bruno1_resized

Повечето съвременни хора знаят за Джордано Бруно това, което е написано в учебника от средното училище. Там е споменато накратко, че той бил обявен за еретик и изгорен на клада, защото, въпреки тогавашните църковни догми, подобно на Коперник твърдял, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето.

Но ако се запознаем по-отблизо с биографията му, ще установим, че написаното в училищните учебници е доста повърхностно.

Един от най-разпространените митове за Бруно е, че той е екзекутиран доста млад. Това се дължи на двата оцелели портрета, където наистина изглежда на младежка възраст. Всичките му други изображения били изгорени по решение на Католическата църква. Но Джордано Бруно е роден през 1548г. и екзекутиран на 52 години. В Европа по онова време тази възраст се считала за доста напреднала, направо преклонна.

Друг мит е твърдението, че Джордано Бруно не бил утвърден учен. Днешните изследователи обичат да подчертават, че в работата му няма абсолютно никакви математически изчисления. Да, той говори за безкрайността на Вселената и за многообразието на нейните планети – но прави това повече като публицист. А повечето от творбите му са комедии и стихотворения. Тоест, може да бъде смятан повече за литератор, а не за учен. Въпреки това, дългото време, през което Джордано Бруно пътува из Европа, показва, че е бил възприеман от хората от неговото време именно като човек на науката. Той преподавал в големи европейски университети – включително Сорбоната и Оксфорд, защитил две докторски дисертации. Няколко от трудовете му са посветени на развитието на паметта. Казват, че самият Бруно, чрез специална техника за запомняне, знаел наизуст повече от хиляда книги, сред които Библията и произведения на арабски философи. През 1581г. една от лекциите на Джордано била посетена от френския крал Анри III, който бил удивен от паметта му. Монархът го поканил в двора си и му плащал добра издръжка. Но Джордано се скарал с учените от Френската академия и трябвало да се сбогува с гостоприемния Париж.

После Бруно изнасял в Лондон лекции върху идеите на Коперник, според които не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата планетна система. В Англия публикувал своята основна научна разработка “За безкрайността, Вселената и световете”, където твърди, че в космоса непременно съществуват други обитавани планети. В продължение на 16 години той пътувал из цяла Европа, изнасял лекции в различни университети и популяризирал своите възгледи.

През 1591г. се завърнал в Италия като личен учител на венецианския аристократ Джовани Мочениго. Но скоро, отношенията между учителя и ученика се влошили. Година по-късно, Мочениго съобщил на венецианския инквизитор, че Джордано Бруно е еретик, тъй като твърдял, че има и други светове, че Христос не е умрял по Божия воля и се е опитвал да избегне смъртта, че душите на хората след смъртта на тялото преминават от едно същество към друго и т. н.
Третият и главен мит е, че Джордано Бруно бил екзекутиран заради неговите напредничави научни идеи – по-специално, учението за безкрайността на светове и хелиоцентричната теория за структурата на нашата планетна система. Но в края на XVI-ти век подобни възгледи били изказвани от мнозина и никой не мислел да ги преследва.

Парадоксално, но факт: всички произведения на Джордано Бруно били обявени за еретични едва 3 години след смъртта му. Тогава защо бил изпратен на кладата?

Документите на съда в Рим показват, че Бруно е бил наказан, защото отричал основните принципи на християнството. Той, всъщност създал собствено учение, което отричало тогавашната официална система от ценности. Това във всички времена и общества се е наказвало строго. Достатъчно е да погледнем как днес в демократичните държави се наказват онези, които поддържат, антидемократични идеи като нацизъм, расизъм и т. н.

Повече от седем години инквизиторите се опитали да убедят Бруно да се откаже от своите еретически идеи, но той държал на своето. На 9 февруари 1600г. трибуналът обявил Джордано Бруно за “неразкаян, упорит и непреклонен еретик”. Той бил лишен от монашеския си сан и отлъчен от Църквата. Присъдата била изпълнена на 17 февруари 1600г. на Площада на цветята в Рим.

dzordano-bruno2_resized

Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

Друг мит за великия еретик е, че Католическата църква вече му е простила и осъжда тогавашните действия на Инквизицията. Но, за разлика от случая с Галилей, това не е така.

Нещо повече: през 2000 г., когато се навършиха 400 години от изпълението на присъдата, кардинал Анджело Содано, в качеството си на официален представител на Ватикана, макар да нарекъл действията на инквизиторите “печален епизод”, подчертал, че те направили всичко, за да запазят живота на еретика. Не става дума за прошка – Църквата все още смята, че смъртната присъда на Бруно е оправдана.

Дори папа Йоан Павел ІІ, известен с прогресивните си възгледи, отговорил рязко на въпроса, защо Бруно все още не е реабилитиран:

– Когато намерите извънземни, тогава ще говорим!

Източник: iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme