Уинстън Чърчил за извънземните (1939 г.) (ВИДЕО)

cwrcil-izvwnjemni_resized

winston-churchill1_resizedУинстън Чърчил (1874-1965г.)

Уинстън Чърчил става известен на световната сцена с ръководството си на Англия по време на Втората световна война, но новооткрито есе за извънземния живот разкрива друга страна от неговата личност, която е дълбоко запленена от Вселената и мястото на човечеството в нея. “Аз за пръв път не съм толкова впечатлен от успеха, който постигаме като цивилизация тук, и съм готов да мисля, че не сме единственото място в тази огромна вселена, която съдържа живи, мислещи същества”, пише той в новооткритото есе “или че ние сме най-висшият биологичен вид с умствено и физическо развитие, който някога се е появил в огромния кръг на пространството и времето”. Освен че е премиер на Обединеното кралство през бурните години на Втората световна война, британският държавник също е плодовит писател и проповедник на науката. Всъщност той е бил първият премиер, който има научен съветник. Тези черти се сливат в новооткритото му есе от 11 страници за търсенето на извънземен живот, открито в Музея “Чърчил” във Фултън, щата Мисури, САЩ . Есето е озаглавено “Сами ли сме във Вселената?” и е открито в началото на 2017 г. в едно чекмедже, където прекарва 37 години, дарено през 1980 год. от неговият литературен агент Емери Ревес и от тогава е било забравено от администраторите на музея.

emery-and-churchill2_resizedУинстън Чърчил и Емери Ревес

Директорът на музея Тимъти Райли показа документа на астрофизика Марио Ливио, който описва работата и подхода на Чърчил към науката в статия, публикувана на 15 февруари 2017 год. в списание “Nature”. “Бях изумен от заглавието на това есе, преди всичко”, казва Ливио, ръководител на отдела за научни изследвания. “И тогава го прочетох. Останах още по-изненадан, когато видях, че този велик политик се замисля за една истинска научна тема, една интригуваща научна тема и разсъждава по същия начин, по който днес един учен би разсъждавал.” Чърчил не е бил учен, а когато политикът съставя есето, Европа вече е била на ръба на Втората Световна Война. “И все пак, по това време, той намира време да размишлява за такива проблеми и да мисли за подобни неща така ясно”, добавя Ливио.

ese-churchil3_resizedЕсето на Уинстън Чърчил (1939г.)

В есето първо, Чърчил поставя живота, като характеризира най-важното му качество, способността да се възпроизвежда. Той го разглежда като “сравнително високо организиран”, което според Ливио е препратка към многоклетъчният живот. Чърчил вероятно е направил това, за да избегне двусмисленост за неща като вируси, които са в състояние да се възпроизвеждат, но имат други характеристики, които не са ужасно реалистични, казва още Ливио. След което Чърчил обсъжда къде във Вселената да се търси живот: на места с течна вода (или зони където водата може да съществува в течно състояние, което днес учените наричат “обитаема или златна зона” около звездите).

habitable-zone-exoplanets4_resized“обитаема или златна зона”

В есето Чърчил продължава: “Добре, какви са необходимите съставки за съществуването на живота?” И той идентифицира течността като една от съставките “, казва Ливио. “И това е точно това, което правим днес. Нашите търсения за живот във Вселената днес се ръководят главно от наличието на течна вода .”

В есето си Чърчил разглежда и слънчевата система, като прави заключението, че само Марс и Венера могат да изпълнят тези условия. Външните планети са прекалено студени, Меркурий е твърде горещ от едната страна и прекалено студен от другата, а луната и астероидите имат твърде слаба гравитация, за да създадът атмосфера, пише Ливио, обобщавайки аргументите на Чърчил. След това Уинстън обсъжда и възможността интелигентен живот да съществува и на планети извън слънчевата система, които днес са наречени от съвременните учени – екзопланети, които тогава още не са били открити. Моделът, който той разглежда, е описан от астрофизика Джеймс Жан още през 1917 г.

В статията си Ливио цитира още от есето на Чърчил: “Дълбоко съм възмутен да се мисли, че нашето слънце е единственото със семейство от планети”. Чърчил продължава да твърди, че голяма част от възможните планети с живот извън слънчевата система ще бъдат с правилния размер, за да поддържат вода на повърхността си и може би атмосфера и че някои ще бъдат на правилното разстояние от звездите си, за да поддържат благоприятна температура за живот. “Тази верига от логика е поразителна, по мое мнение, за политик”, казва Ливио, като подчертава, че освен новооткритите екзопланети, днес науката има много по-сериозни проблеми, особено по отношение на хранителните ресурси, изменението на климата и болестите. Подходът на Чърчил към ролята на науката в процесите за добруването на цивилизацията ни е невероятен, казва Ливио.

Етан Крузе използва архива на Екзопланети, за да генерира визуализация на всички многопланетни системи, открити от космическия телескоп Кеплер от ноември 2015 г. насам. Сините зони са планети в “златна среда” или с други думи, планети, на които е възможно да съществува живот.

Що се отнася до вероятността за живот на други планети, през последните 20 години учените са открили хиляди екзопланети, обикалящи около други звезди, и са направили големи крачки при дистанционно определяне на характеристиките на тези светове. Но изследователите все още не са открили окончателни признаци на живот в тези зони на Вселената. Чърчил обаче не иска да поставя граници върху това, което може да донесе науката или технологията в бъдеще, казва Ливио. “Нещата, които днес не са възможни, не бива да мислите, че в бъдеще няма да бъдат възможни.” казва Чъчил. Все пак той не случайно е озаглавил есето си с еднозначния въпрос “Сами ли сме във Вселената?” Всъщност като главнокомандващ Уинстън Чърчил е бил информиран много подробно за забелязани странни летящи обекти от пилоти на ВВС на Англия. Това стана ясно от разсекретени документи на Министерството на Отбраната на Великобритания (Виж тук).

churchil-note5_resized

Разсекретен документ на Сър Уинстън Чърчил с бележка за “летящи чинии” – юли 1952 г. (каталожен номер PREM 11/855)

Нека не забравяме, че през Втората Световна Война, тези обекти били наречени в докладите на военните пилоти “фуу файчърс” или “Foo fighter”. Аз лично не се съмнявам, че Уинстън Чърчил, на най-малко трета сутрешна чаша уиски е решил да напише подобно есе, след като е бил запознат много добре с подобни факти. Всеки грамотен човек би го направил, ако е имал за времето си подобна информация, нали? Същото се отнася и за днес.

Коментар към статията – Новооткрито есе за извънземния живот разкрива друга страна от неговата личност, която е дълбоко запленена от Вселената и мястото на човечеството в нея. // Източници: The New York Times, BBC, mirror.co.uk

Статията подготви и написа за Вас: Петър Симеонов

Източник: peshakoffstudio.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme