Днес е голям празник-Чества се покровител на децата, обредна пита се слага на тавана, жените не вършат нищо, ден за разваляне на магии

prajnik-17-01_resizedПразнува се за предпазване от болести и се развалят магии. Съществуват агиографски свидетелства, че светията изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб.

В същото време бил лечител, който прогонвал болестите и развалял магии.

Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.

В българската традиция празникът е свързан с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера. На този ден не се подхваща никаква нова работа.

Още преди изгрев слънце младите невести приготвяли обреден хляб – чомини, който обилно намазвали с мед (петмез, маджун). По стар обичай погачата се раздавала на близки и съседи за здраве. Една питка оставяли на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Има поверие, че за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден не се готви боб, леща, жито, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка.

Сети Антоний е покровител и на децата.

Жените не вършат никаква къщна работа – не шият, не предат, не плетат, не перат, не чистят –  само готвят.

Празнична трапеза

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата задължително трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка, баница, орехи, мед и др.
В някои южно родопски селища вечерта на Андоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата,  като нарича: „Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!“.

Богословите препоръчват една икона на Св. Антоний е чудесен подарък за имен ден, за сватба или юбилей. Подходяща е за нов дом – като пазител на семейството.

Източник: zajenata.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme