Златото на индианците апачи се пази от духове

В планините на Аризона през януари 2011 г. били открити останки от мъже, които изчезнали още през юли. Къртис Мериворс, Ардин Чарлс и Малкълм Минкс от Юта се отправили в Планината на суеверието в търсене на така наречената «Загубената мина на Холандеца». Планирали щателно да изследват един планински участък, да пренощуват в мотела и след това да се върнат. И не се върнали…

Тайната Superstition Mountain

Роднините на изчезналите мъже отишли в полицията на 11 юли 2010 и съобщили, че тримата са напуснали преди пет дни и оттогава нищо за тях не се е чуло: радиостанцията мълчала и мобилните телефони не работели.Издирвания на златотърсачите се провели в течение на следващите шест дена, но практически завършили безрезултатно. Сътрудниците на офиса на местния шериф докладвали, че успяли само да намерят празният автомобил на изчезналите. Колата била изоставена в подножието на планината… В Америка отдавна битуват страшни легенди за изгубени и забравени златни мини. Някои от тях са измислени от началото до края за забавление на туристите, а други се основават на факти. Superstition Mountain — Планината на суеверието — се намира в щата Аризона посред знойна долина, обрасла с кактуси, недалеч от град Финикс. Тя е свързана с много зловещи и дори ужасяващи истории.

Търсачите на съкровището провеждат тук търсения от няколко столетия. Според една легенда, то е прокълнато. Според друга — рудника се пази от тайнствени стражи, които искат да запазят местонахождението в тайна. Историята на тези места е на повече от няколко хилядолетия. Според археологическите разкопки, до 1400 са съществували индианските цивилизации на Hohokam и Mogollon.

Първият европеец, запознал се с тази древна култура е един испанец, Фрай Маркос де Низа, пристигнал в този район през 1539 г. в търсенето на легендарния Сибол — седем града, изцяло построени от злато!

Намерил ли е испанският завоевател Сибол или не, си останало неизвестно, защото де Низа изчезнал без вест.

От средата на XVI век йезуитски свещеници от Испания започнали да строят в местата, известни днес като Аризона и Ню Мексико, свои мисии. Именно през този период, йезуитите установили отношения с местните индианци от племето Апачи, които им помагали да добиват злато в планините, което след това изпращали зад океана на своя крал.

Двеста години по-късно йезуитите били принудени да напуснат „меките“ места. Някои вярват, че, преди да се завърнат в родината си, те убедили или уплашили апачите, че ще стане много лошо, ако някога покажат местоположението на златните мини на чужденци.

И именно затова се предполага, защо в продължение на векове и до ден днешен апачите свято пазят тайната на съкровището и не искат да дават никаква информация за него.

Според преданията на самите коренни американци в Планината на суеверието, на повърхността се намира входа на свещена пещера, водеща към „един долен свят“, обитаван от предците на индианците, и който трябва постоянно да пазят и предпазват от чужди лица.

В края на ХVIII век злато в планините открили англичаните и за добиването му използвали същите тези апачи в качеството на роби. В края на краищата те се разбунтували, избили всички бели и освободили исконните си земи.

С течение на времето, американците отново превзели планинската територия, но рудника така и не бил открит. Носели се слухове, че се защитава от индиански духове. Всеки, който се опитвал да проникне в тайната на „златото на апачите“, по най-невероятен начин загивал.

През 1848 г. членовете на многобройното мексиканско семейство Пералта все пак успели след дълги търсения да намерят изоставената мина. След като добили в относително кратък срок няколко десетки килограма злато, те, наслушали се на местни легенди, побързали, за да избегнат неприятности да се махнат, но в долината внезапно попаднали в засада на апачи и били унищожени.

Жив останал само един Пералта, който, завърнал се в Мексико, впоследствие разказвал, че по време на престрелката, куршумите не удряли „тези проклети индианци”, сякаш били зомбита, излезнали от гробовете!

Завещанието на Якоб Уолтц

През 1860, лекар от Финикс на име Торн излекувал неизлечимо болен вожд на апачите и той, за награда, му завързал очите и го закарал до легендарната златна мина, където му разрешил да вземе толкова златна руда, колкото можел да носи. След това, на Торн отново му завързали очите, качили на коня и върнали у дома.

Във Финикс веднага повярвали на историята на Торн, защото доктора бил добър специалист и уважаван в града човек. Но отправилите се по следите му в планината търсачи, не открили нищо.

Десет години по-късно, в близост до Планината на суеверието се появил въоръжен с карти, изготвени от оцелелият Пералта, немският имигрант Якоб Уолтц , по прякор Холандеца. Как се е договорил с Пералта в Мексико и в планините с индианските духове – не е известно, но все пак в рамките на следващите осем години той и неговият партньор Джейкъб Уейсер промили и изкопали в рудника злато за седем милиона долара, след което благополучно преминал на постоянно местожителство във Финикс. Сам. Уейсер, според думите му, го прибрали духовете на апачите.

През 1891 г. Уолтц умира, но преди смъртта си съобщил местонахождението на рудника на своята болногледачка Джулия Томас, която се грижела за него до последния му час.

Естествено, Томас заедно със свои приятели побързала да се отправи в планината за богатствата, но скоро се върнала само тя, при това не съвсем здрава. Лекарите диагностирали лудост!

Жената твърдяла, че групата й срещнала в планината многобройни призраци на златотърсачи, отправили се преди нея в търсене на проклетото злато и така и не се върнали. Били като „истински” – от плът и кръв, но било невъзможно да им се нанесе физическа вреда. Дори с куршуми!

Призраците всячески възпрепятствали похода на хората на Джулия Томас, и когато те накрая открили мината, се нахвърлили върху тях и избили всички. Оставили жива само Джулия – като поредното напомняне, че не си струва да се търси в планината това, което не ви е принадлежало и няма да ви принадлежи!

След този случай по следите на Джулия Томас се отправили стотици златотърсачи, но нито един от тях така и не успял да намери „Загубената мина на Холандеца“. А със смъртта се срещнали мнозина.

От всички планински групи в региона, Планината на суеверието се смята за най-свещена от индианците, населяващи околностите, и именно това според тях е главната причина, заради която в планината загиват толкова много хора.

Тайна, която не трябва да се разкрива

През ХХ век в Планината на суеверието били фиксирани няколко доста загадъчни смърти на „ловци на съкровища”. Така, Адолф Рут изчезнал по време на търсенето на рудника през лятото на 1931 година. Черепът му — с две дупки от куршуми в него бил открит половин година след като изчезнал. Историята попаднала в топ националните новини, отново подгрявайки широкия интерес на американците към „мината на Холандеца“.

Адолф е бил син на Ервин С. Рут, която се занимавала във Финикс с адвокатска практика. През 1912 г. Ервин С. Рут спасила някой си Педро Гонсалес от продължителна затворническа присъда. Той, в знак на благодарност, признал, че се явява роднина на „известния” Пералта и дал на Рут няколко старинни карти, указващи местоположението на „мината на Холандеца” в Планината на суеверието.

Ервин С. Рут била добропорядъчна американка, невярваща в съкровища и призраци. Затова картите пролежали в документите на семейство Рут до юни 1931 година, докато накрая с тях не се запознал Адолф Рут, който веднага, без да се бави, решил да се отправи в планината в търсене на загубените съкровища, като обещал на майка си, че ще се върне максимум след две седмици.

Но не се върнал нито след две седмици, нито след месец. Първите му издирвания не довели до нищо и едва през декември 1931 г. местното издание „Arizona Republic” съобщило, че търсачи открили в планината човешки череп с дупки от куршуми!

Находката била предадена на антрополога Алекс Грдлички, който, за пълна идентификация, поискал от семейство Рут всички снимки на Адолф, а така също и стоматологичните бележки.

Изводът на учения се оказал неутешителен: намереният в планината череп принадлежал на Адолф Рут. Съгласно изводите на уважаемия учен, ловеца на съкровища бил убит с два изстрела на мощна винтовка от упор!

През януари 1932 г. в планината се отправила поредната група търсачи, които най-накрая открили оглозганите от диви животни човешки останки примерно на три четвърт миля от мястото, където е открит черепа. Там намерили и личните вещи на Адолфа Рут, в това число пистолета му, а така също чековата книжка, на една от страниците на която Адолф написал, че най-накрая е открил призрачният рудник! Бележката завършвала с известните думи на Юлий Цезар: Veni, vidi, vici! Но най-главното — картата — не се оказала във вещите на Рут…

През 1942 г. в планината били открити обезглавените останки на Джеймс А. Крейви, който също се опитал да открие златото на холандеца.

След три години още един търсач— Бари Сторм — заявил, че само по чудо избягнал гибел в планината. По него няколко пъти стрелял зад скалите тайнствен снайперист, който той нарекъл „Мистър Хикс”. Сторм предполагал, че и Адолф Рут, и други загинали търсачи са станали жертва именно на този снайперист.

През 2009 г. в планината при загадъчни обстоятелства загива англичанинът Алан Бигълс.

Според експертите, в Планината на суеверието в търсене на „златото на Холандеца” всяка година се отправят стотици златотърсачи. Повечето от тях благополучно се връщат обратно. Но единици, изчезват завинаги или след това откриват останките им. Може би, те най-близо са се приближили до тайната, която не трябва да се разкрива?

От: Бис.БГ

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme