Българският език изобличава лъжата за произхода на българите

rozeta_actualno_resized

Българският език е ценен и достоен за уважение не просто така, както това е валидно за всеки един друг език. Той е по-особен. Уникален. И не защото е наш, а защото всеки независим експерт и езиковед може да потвърди колко информация е скрита зад всичко, което представлява българският език.

Официалната власт, държавата, институциите, имат голям грях към българите. Умишлено се премълчават факти, свързани с езика, за да не могат повече хора да осъзнаят каква сила се крие зад него. Учат ни на лъжи и приспиват аналитичния ум на нацията, за да не осъзнае тя невероятната истина за своя произход и развитие.

Най-голямата лъжа, свързана с българския език е, че той е славянски.

Всички световно признати експерти знаят, че има един-единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно може да даде информация за историческата съдба на един народ – езикът. Историческите източници, фолклорът, надписите, археологическите артефакти – всичко това може да бъде фалшифицирано, манипулирано или повлияно.

Езикът обаче е толкова мощна и непоклатима конструкция, на която само много големи периоди от време, хилядолетия, могат да влияят, и то, при положение, че за това винаги остават следи.

Ето защо съвременните езици и тяхното развитие са единствената сигурна карта за съдбата и на народите.

Има обаче една уловка.

И езикът не е масивна конструкция. И той има своите различни сегменти. Така за езиковедите е ясно, че лексиката на един език е нещо сравнително лесно изменчиво, нещо, което се подава на влияние. Граматиката, от друга страна, е този основен здрав конструкт, който не се изменя. Или поне се изменя изключително трудно. Ето защо именно той е нещото, по което може достоверно да се съди за развитието на един народ.

Това, че българският има общи думи със сръбския, руския и останалите езици от славянската група, не го прави славянски. Българският език е абсолютно нетипичен, наричан дори екзотичен „славянски“ език по отношение на своята граматика. Той е единственият аналитичен славянски език – няма падежи, а използва предлози за връзка между думите.

Разликите са много. Като се започне, да речем, от формирането за бъдеще време, което е съизмеримо с това в албанския и румънския, но не и с тези в останалите славянски езици, та чак до особеното членуване и сложната глаголна система – всички тези много отлики правят конструкцията на българския относително трудно разбираема за останалите славяни и ни карат да стигнем до най-логичния въпрос: „Защо“.

Теорията за автохтонния произход на българите се потвърждава на 100% от историческото развитие на езика ни. Това е теория обаче, за която мнозина не са чували, защото просто в учебниците пише друго. Мнозина приемат официалната теза, че ние сме тюрки и не си задават повече въпроси.

А въпросите са много.

Езиците се движат от синтетичност към аналитичност. Всички езици на Балканите са синтетични. Единствено българският е еволюирал. И то отдавна. Когато конниците на Аспарух пресичат Дунава, техният език вече е аналитичен.

Аналитичност се постига само по един начин – чрез влияние. Когато синтетичен език съжителства редом до аналитичен, вторият му влияе и започва да го променя.

Българският обаче не е срещал аналитичен език никъде сред народите, с които е бил съсед. Нито на Балканите, нито по време на пътешествието на българите от Стара Велика България.

Това, което упорито се пази да не бъде направено като извод е, че българите не са пришълци, а са старо коренно население на Балканите. Че са траки. Защото тракийският е единственият аналитичен език, чийто производен потомък може да бъде българският. Хилядолетия преди Христа тракийският вече е бил аналитичен, изгубил почти изцяло своите падежи. И българите, които тръгват на Север, и съответно се връщат с Аспарух, през цялото време говорят същия аналитичен език. Времевите компоненти също съвпадат, защото да премине един език от синтетичен към аналитичен са нужни хилядолетия. За справка, според езиковедите, за да изчезне един падеж са нужни около 2000 години. Сходството в руническите знаци на аспаруховите българи и на тези в тракийския език също е безспорно.

След това обаче българският език е бил подложен на насилие.

След покръстването той изкуствено се „славянизира“. И се получава една остра разлика между говоримия български и официално наложения писмен „славянски“. Вкарват се думи, вкарват се падежи. Но един език не търпи насилие. Говорната форма отхвърля изкуствено наложената писмена и затова се получава резонанс, който в официалната теория е обяснен като „славянство на езика, при което просто изпадат падежите“.

Лъжите за българския език са много. Те обаче много лесно могат да бъдат изобличени, стига някой да се поинтересува.

Славянството при българите е манипулация – и от гледна точка на генетиката, и от гледна точка на езика.

Затова проявете интерес, почетете. Езикът ни е жив летопис на историята. Задайте си логичните въпроси и открийте отговорите за себе си. Защото е много важно да знаем кои сме.

Автор: Десислава Любомирова

Източник: Актуално

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme