Творец от Димитровград стана хаджия

grozdan-6_resized

Като хаджия се завърна от обиколката си по светите места в Йерусалим димитровградският творец Гроздан Грозев. Скулпторът участва в дизайнерски форум за авторска бижутерия по покана на свои клиенти от Тел Авив. По време на 5-дневната си визита, местният творец е успял да посети всички исторически и библейски места. За пътешествието му, ви предлагаме неговия разказ от първо лице:

„Светият град бе заел специално място в съзнанието ми, от времето когато учех теология. Знаех за портите, за водопроводите, за кулите и за събитията, които се бяха случвали на това място. Реших да се възползвам от пътуването до Израел и да видя всичко, за което толкова хора бяха писали, и най-вече Светият град.

При първа възможност хванах влак и се озовах в покрайнините на града. В някои моменти не бе никак лесно, оказа се че на някои места табелите са само на иврит или на арабски. Познанията ми по староеврейски почти не ми свършиха работа в случая. Беше петък следобед и улиците постепенно опустяваха. В събота в еврейската част на града рядко се срещат хора. В мола имаше много, повечето англоговорящи, но за мое голямо облекчение се оказа, че една трета говорят и руски.

С питане успях да стигна до стените на стария Йерусалим. Влязох през първата порта, до която се добрах, купих туристическа карта и оттам започна истинското пътешествие сякаш в друго време. Обикалях по тесните улички отрупани със сергии – една безкрайна Капълъ чаршия. Видях и други – пусти и безлюдни. Влизах и излизах през останалите градски порти, пресичах ту еврейската, ту арабската част на града.

Открих Давидовата кула, оная, за която се пее в „Песен на песните“ на цар Соломон от Стария завет.“ Колко си хубава, любима моя, колко си хубава! Очите ти са като гълъби под мрежата на сплетените къдри. Косите ти се спускат като козе стадо по склоновете на Гаалад… Като Давидова кула, устремена нагоре, е твоята шия“.

Върнах се към средата на града, влязох в централната синагога, оттам през коптската патриаршия, после през католическата мисия – единственото място, където ми поискаха пари за вход, но си струваше. Там разгледах катакомбите копани от рицарите тамплиери. Старателно изслушах електронния гид и становището на католиците за мястото на разпятието, където се покланяме ние православните. Качих се на камбанарията, което е най-високото място в крепостта. Разкри се великолепна гледка на стария град и околните хълмове, по покривите имаше мрежи, по които можеш да определиш границата между двете части. Далече на изток блестеше златното кубе на джамията Алакса. Знаех, че някъде под нея е Стената на плача, основите на Соломоновия храм разрушен от император Веспасиан след еврейските въстания през първи век. Когато слязох от католическата камбанария, една пресечка ме делеше от Божи гроб. Намерих го, снимах входа с пропуканата от Свещеният огън колона, но не влязох, това си го оставих за събота…

В събота минах през арменската патриаршия, по улица Виа Долороса – кръстния път на Спасителя. Стената на плача, Алакса, от там в арабската част извън стените намерих мястото на Голгота, според протестантите. И накрая с 33 свещи в ръка изчаках реда си около два часа и половина, за да мина през Божият гроб. Така получих и документ за хаджия“.

ierosalim-1_resizedКулата на цар Давид
ierosalim-2_resizedВхода на Божи гроб и пропуканата колона
ierosalim-3_resizedВиа Долороса
ierosalim-4_resized
Куполът, Божи гроб е в църквата под купола чийто покрив се вижда
ierosalim-5_resizedСтените на Йерусалим
ierosalim-6_resizedУличките на стария град

Източник: dgnews.eu

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme