„Ръка, която дава – не обеднява. Сърце, което обича – не остарява!”

pinokio-1_resized

По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

На 26 октомври преди 127 години Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световно известен.

pinokio-karlo-kolodi-2_resized

AFISH.BG отбелязва годишнината с пет кратки откъса от „Приключенията на Пинокио”:

„– Ще ми направите ли удоволствието да ми кажете дали на тоя остров има селища, дето да мога да се нахраня, без да се излагам на опасност да бъда изяден?”

„– А сега какво ще правим в тъмнината?
– Ще седим и и ще чакаме докато Акулата не ни смели.
– Но аз не искам да бъда смилан! – завика Пинокио и пак се разплака.
– И аз не искам да бъда смилан – възрази рибата тон, – но съм философ и се утешавам с мисълта, че след като съм се родила риба тон, по-добре е дните ми да приключат във водата, отколкото в тигана.”

„Тъй като чувстваше тежко стомашно неразположение, клетият котак можа да изяде само тридесет и пет барбуна с доматена салца и четири порции шкембе със стърган кашкавал и тъй като шкембето не му се стори достатъчно подправено, поиска на три пъти краве масло и стърган кашкавал.”

pinokio-3_resized

„– Защото ние децата всички сме такива. Боим се от лекарствата повече, отколкото от болестта.”

„– Когато мъртвият плаче, това показва, че ще оздравее – каза тържествено гарванът.
– Съжалявам, че противореча на прочутия си приятел и колега – добави кукумявката, – но според мен, когато мъртвият плаче, това показва, че му е неприятно да умре.”

© Превод от италиански: Петър Благоев

Източник: AFISH.BG

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com