Христо Буковски: Танцът на Богомилите е древен танц на посвещението

bogomilskitanc_resized

Скритото послание на танца на Богомилите

Танцът на Богомилите е реплика на русалийския танц, продължение на колабрисмуса на древните траки, свързано с хорото за умрелите, което се играе в Западна България.


Това Христо Буковски документира в множество пътувания, като само преди 10 дни го намират на колоните на храмовете на Хор и Озирис в Египет. С изключение на Египет навсякъде, където е срещано изображението е написано, че това е онзи магичен танц – лаколач. Това изображение присъства на много места – Барселона, манастирът Монсерат, Босна и Херцеговина и у нас на паметниците като черквата в Извор, в Преславския манастир и др.

Задълбочавайки четенията и разглеждайки “Деянията на Йоан”, там много точно е описано точно този танц, на който Исус е научил своите ученици, а той стои в средата по време на Тайната вечеря. Време е да се разбере, че тайната вечеря не е когато Юда е набелязан като предател, а когато учениците виждат Бога, извършва се тяхното посвещение и то точно чрез този танц. Става въпрос за едно древно посветителско тайнство, който се е разпространило в последствие в света.

Мистерията дедеца Петър

Този посветен богомил е бил осъден във Византия и преди да го убият е поръчал на своите ученици, да чакат неговото възкресение след 3 дни. Те, както и властите са чакали това да се случи, едните да се убедят в думите му, другите да го разобличат. След 3 дни камъните са отместени и от мястото излиза вълк. Вълкът е свързан с тракийските мистерии и траките гети. При тях посветените са даки. Това е мъжко вълчо общество и прословутия вълчи просветителски колан, който въвежда в посвещение.

Тези мистерии ни дават възможност да прескочим I в. и да се върнем във времето на Валмоксис, където вълкът е идеал за обществен ред и всеки си знае мястото в него.

Защо историята на вълците не се употребява от учените?

Проблемът е че това е един изключителен меродавен разказ, тъй като се намира в най-най-миродавния документ за богомилите на Ефтимий Зигавин, който твърди, че е присъствал на това събитие и го е записал. Той разказва, че от тук нататък хората са започнали да му казват Петър Вълка.


Това означава, че историята продължава, но как точно ние не знаем. Тук е интересно, че в българската църква има един уникален персонаж – св. Христофор – кучиглав. Той е светец на пътуването, осигурява преходите в посвещението. Видим ли изображение с вълча глава това говори за пряко българско, богомилско влияние. Истинската вълча мистерия е свързана с върховното посвещение.

За посланията на знаците може да прочетете задълбочено в новата книга на Христо Буковски – “Разчетени послания – символи и реплики от българските земи”.

Източник: portal12.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme