Тракийската колесница от Караново развълнува световните научни издания (ВИДЕО)

karanovo-kolesnica-1_resized

Тази 2000-годишната дървена колесница е погребана заедно с останките на два коня и куче, както и останките на тракийски благородник, живял на нашата територия. Снимка: UBB/Veselin Ignatov

Снимката на древната тракийска колесница от с. Караново заедно с костите на два коня и куче, бързо се издигна до върха на Reddit.

За по-малко от три дена от публикуването си в Reddit на 13 октомври има повече от 72 000 харесвания и над 1400 коментара.

С темата се занимава и изданието Live Science, задавайки въпроса какво е толкова вълнуващото в това откритие?

Екип от археолози под ръководството на Веселин Игнатов от Историческия музей Нова Загора открива през 2008 г. дървена колесница на 2000 години. Тя е покрита с бронз и е украсена със сцени от тракийската митология, които сега е трудно да се видят. Точната възраст не е сигурна и вероятно е около 1800 години.

karanovo-kolesnica-2_resized
Скрийншот от видеото.

През 2009 г. Игнатов и екипът му откриват зидана гробница, съдържаща останките на мъж, облечен в нещо, което изглежда като броня, в близост до колесницата.


Човекът е погребан с много вещи, включително златни монети, златни пръстени и сребърна чаша с изображение на гръцкия бог Ерос (римският еквивалент е Купидон). Той вероятно е бил благородник, дори може би владетел, който е живял в древна Тракия.

karanovo-kolesnica-3_resizedСкрийншот от видеото.

„Няма друга гробница с толкова много оръжия. Открихме парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана.


Натъкнахме се още на съдове за хигиена, ритуали, канделабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единствения у нас изцяло запазен стъклен ритон, 3 златни пръстена, единият от които е с образа на Юпитер-Амон, което го свърза с популярния в Египет и Нубия култ по онова време. Безспорно обаче най-ценната находка са двете сребърните чаши „Боскореале“. В цял свят от тях са открити само още около 12-13, като всяка от тях е уникално произведение на изкуството. Наскоро Британският музей закупи подобна такава чаша за 1,8 милиона лири, а тя нямаше нито позлата, нито дръжки като българските“, обяснява Веселин Игнатов пред OFFNews.

karanovo-kolesnica-4_resizedСнимка: Евгени Димитров/Булфото.

Погребенията с колесници като това често се срещат в България. Практиката благородниците да се погребват близо до колесници изглежда е започнала в н а територията на нашата страна преди около 2500 години. Игнатов отбеляза в статия, публикувана през 2007 г. в списание Archaeologia Bulgarica, че тази практика е особено популярна по времето на Римската империя, продължило преди от около 2100 до 1500 години.

Въпреки че народите в други региони на Римската империя също понякога са погребвали своите благородници близо до колесници, тази практика е „несъмнено най-популярна и продължителна в Тракия“, пише Игнатов в статията. „Във всички случаи, колесниците показват престиж, сила и власт“, пише Игнатов, отбелязвайки, че колесниците вероятно са предназначени да бъдат използвани от починалия в задгробния живот.

По време на погребението конете, които са теглели колесницата, вероятно са били убити. Принасянето в жертва на боговете на животни като прасета, кучета, овце и елени е било правено, заедно с възлиянията (например с вино). Понякога, колесниците са били демонтирани или изпочупени преди да бъдат погребани, пише Игнатов.

karanovo-kolesnica-5_resizedСкрийншот от видеото.

Самата колесница е единствената открита с все още запазени дървени части. Тя е много рядка находка и поради големия диаметър на колелата – 1.2 метра.

Нейната украса включва фигурки на еросчета с разперени крила, които яздят митологично животно с тяло на пантера и опашка на делфин, както и статуетки на пантери.

karanovo-kolesnica-6_resizedСнимка: Евгени Димитров/Булфото.

„Хилядолетия наред колесниците са заравяни при фараони, императори, царе и благородници. В Египет има 10 бойни колесници, 7 от които – в гробницата на Тутанкамон. След това обичаят замира, но изведнъж в зората на новата ера се разпространява в Тракия. Така в Галия (римска област в Западна Европа) имаме 3 коли, 27 са в Панония (римска област в Централна Европа) и 246 колесници са намерени в Тракия. Но за огромно съжаление над 90% от тях са извадени от иманяри. Погледнете който искате аукцион по света и ще видите, че в него се продават части от колесници, които няма откъде другаде да се извадят, освен от България. Обикновено колесниците се заравят в плитки ями до могилите, които са пътеводен знак за иманярите, които идват с детекторите и понеже съдържат много метал в себе си, бързо ги намират и за една вечер взимат всичко с пазарна стойност“, допълва археологът.

Тъй като погребенията с колесници нерядко имат скъпи погребални предмети, крадците се опитват да ги намерят и да продадат артефактите на черния пазар, отбеляза Игнатов. Това означава, че археолозите в България често се състезават да откриват погребенията преди иманярите да ги намерят и да ги ограбят, пише изданието Live Science.

Заплаха за ценната находка

Тъй като археолозите разкопават това погребение преди иманярите, артефактите могат да бъдат показани за обществеността.

Но сега тази изключително ценна археологична находка тъне в забрава и е заплашена от унищожение, наскоро алармираха „Господарите на ефира“.

karanovo-kolesnica-7_resized

Нехайното отношение не е от вчера.

За уникалната находка и за проблемите с опазването й писа в края на 2016-та г. Калоян Константинов в OFFNews в статията „Как се краде тракийско съкровище“. Прословутите легени, поставени върху колесницата, за да събират течащата от покрива вода, се виждат на снимките още тогава.

Заради неуредиците в музея състоянието на гробницата и колесницата се влошава вече три години и става все по-тежко, тъй като практически не се отпускат пари за реставрация или закупуване на материали. Конструкцията около могилата се руши и тече, самата могила е започнала да се свлича, а климатичната системата не работи, което поставя находките на изключителни температурни изпитания. През това време работата на място от чужди учени и инвестициите също са спирани от ръководството на музея в лицето на директора Пейчо Пейчев, което връзва ръцете и на доктора по археология Веселин Игнатов.

karanovo-kolesnica-8_resizedЛегени 2016. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.
karanovo-kolesnica-9_resizedЛегени 2016. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.

Източник: offnews.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme