Каменният мозък

kamenen-mozwk_resized

Парадоксът на съвременната археология е, че фактите, които не се побират в утвърдените теории, не се признават за факти. Такива находки просто се премълчават. Сред тези находки е кремъчният човешки мозък, намерен в една кариера до подмосковското селище Одинцово през 1925г.

На 25-ти август 1925г. любителят-археолог, медик по професия, Николай Григорович отишъл в кариера, където преди това била намерена бивна от мамут. Искал да открие и други кости от животното – но, вместо това, намерил голям кремък, по форма напомнящ човешки мозък. Сходството било поразително: находката била наполовина разделена от бразда между лявото и дясното полукълбо, а в тилната част той открил torcular Herophili – съединението между големия сърповиден израстък и малкия мозък. След малко намерил парче от ляво полукълбо.

Специалистите-геолози заявили, че „намерената кремъчна маса, подобна на човешки мозък“, е донесена от ледник в почви, образувани през каменовъгления период – т.е., преди 285-350 милиона години. А понеже учен, който допусне, че в това невъобразимо далечно време са съществували някакви мозъци, веднага ще бъде наречен луд, геолозите заявили, че това е просто игра на природата. Т.е., по случайност се образувал камък, като две капки вода подобен на човешки мозък. И така – два пъти.

Но ако находките били донесени от ледник, защо не били изгладени, както други подобни камъни? И защо двата „мозъка“ били един до друг?

Големият „мозък“ бил изследван и описан от самия Григорович, а малкият – от преподавателя по анатомия Б. К. Гиндце, който скоро след това станал професор. Двамата стигнали до извода, че „в двете находки имаме, достигнали до нас от праисторически епохи, екземпляри на човешки мозък, които са подложени на вкаменяване“.

По принцип, превръщането на органични вещества в камък е известен процес. В музеите има множество вкаменени червеи и цветя, които се състоят от силикати. Но опонентите възразявали, че мозъчното вещество е много нестабилно и се разлага бързо – а силикатизацията изисква хиляди години. Жалко, че те не познавали бележките на анатома от Южна Африка Реймънд Дарт, публикувани в списание Nature през февруари и септември 1925г. Той описа варовиков калъп от мозък, като: “… върху повърхността на камъка ясно се виждат гънките, мозъчните бразди и кръвоносните съдове”. Разбира се, варовикът не е кремък – но в случая важното е, че мозъкът може да запази формата си толкова дълго, колкото е необходимо за вкаменяване. Дарт извадил късмет: в същата скала той намерил и костите на черепа към вкаменения мозък, а неговото откритие (той бил открил австралопитека) чакало признание цели 22 години.

Върху едната находка на Григорович изтъркали малък участък. И се оказало, че гънките са само по повърхността – а навътре следва плътен монолит. Ала никой не посмял да предположи, че това са просто макети на мозък, каквито се правят днес в кабинетите по анатомия. Но кой може да направи такъв макет преди 300 милиона години?

Днес вече учените стигнаха до извода, че човешкият род може да е много по-стар, отколкото се смяташе досега. Така например, през 1938г. в щата Кентъки (САЩ), откриха участък от горнокарбонов плаж със следи от крака на възраст 300 милиона години:

“Всяка следа има пет пръста и ясно различима характерна извивка. Пръстите са раздалечени. Това е характерно за човек, който никога не е обувал обувки… Подобно на човешкия крак, кракът на съществото, оставило следите, се извива назад към петата, която също изглежда точно като човешка“ – съобщил проф У. Бъроуз, декан на Факултета по геология в град Береа (Кентъки). Подобни следи също са били намерени в Пенсилвания и Мисури.

Но кой е оставил тези следи? Дали са далечни наши предци (ако вземем предвид хипотезата, че сегашната цивилизация не е първата на Земята и – уви, не е последната)? Следите и артефактите, подобни на тези от Одинцово, са много. И повечето от тях науката игнорира, защото съществуването им не се вписва в никаква научна теория и нарушава привичната картина на света. Затова и находките на Григорович били благополучно забравени. Сега те се съхраняват във фондовете на Музея по история и реконструкция на Москва – и никой не проявява интерес към тях.

Източник: iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme