10 български археологически обекта със световно значение (Част 2)

6. Голяма селищна могила край гр. Русе

bg-mogila-ruse-6_resized

Едно от най-значимите праисторически селища в Североизточна България. Могилата е забелязана и изследвана още в зората на българската археология от братята Шкорпил. Херман Шкорпил през 1904 г. прави първите сондажи във високата 10 м, широка 50 м и дълга 98 м могила. Намерените тогава артефакти слагат началото на сбирката на Русенския исторически музей.


Проучването на могилата е дълго и внимателно – през 1912 г. Карел Шкорпил сондира южната и северна част на могилата и изважда огромен брой находки. През 1921 г. новосъздаденото Русенско археологическо дружество продължава изследванията. Цялостно проучване на обекта се прави от 1948 до 1953 г. Установени са 20 строителни хоризонта, като първото заселване е началото на каменно-медната епоха, преди 7000 г., а края на обитаване – в началото на бронзовата епоха.

Интерес представлява откритото най-голямо глинено изображение на Великата богиня-майка, датирано в периода 4300-4200 г. пр. Хр. Релефът изобразява бременната богиня, с вдигнати благославящи ръце. Смята се, че фигурата изразява култа към плодородието. Една от важните находки, с която с право се гордее Русенският музей, е най-голямото златно изображение на Богинята-майка от периода на каменно-медната епоха. Заедно с нея са експонирани още 3 златни предмета: златна спирала, гривна и кръгла апликация.

Един от най-загадъчните артефакти в колекцията на музея е древен земеделски календар, изобразен върху глинена плочка. В центъра на петоъгълната плоча е врязан соларен (слънчев) символ – спирала, въртяща се в посока обратна на часовниковата стрелка, а от двете ѝ страни, вертикално са издълбани по 5 хиксообразни знака. Освен врязване на фигурите има и попълване на линиите с червена боя. Правилната форма на петоъгълника може да се възприеме и като постройка с двускатен покрив – храм на слънчевото божество, в чиито център е изображението на бога, а останалите знаци символизират поклонниците, с вдигнати за прослава ръце. Във фондовете на музея има над 7000 предмета, намерени в голямата селищна могила, всеки от които е носител на информация за живота в онова далечно време.

7. Хотнишка селищна могила

bg-hotnica-7_resizedМестонахождението на най-старото обработено злато в света. Спасителните разкопки на обекта край с. Хотница (Великотърновско) започват през 1956 г., след като при земеделски работи на повърхността на земята излизат древни артефакти.


Проучванията са проведени от екипа на археолога Никола Ангелов. При разкопаване на селищната могила са изследвани около 20 жилища на хора от времето на късната каменно-медна епоха – преди около 6000 г. В постройка №4, за която археолозите предполагат, че е била култово средище на селището, е открито златно съкровище от 44 предмета, с общо тегло от 312 грама. Изделията са от 22,15 карата самородно злато, с 8% примес на сребро.

Съкровището съдържа 4 кръгли пластини и 40 халки с различни размери. Разкопките край с. Хотница са подновени през 2000 г. от екипа на археолога Александър Чохаджиев. Постепенно от земните пластове излизат още златни предмети – 3 златни пластини и 2 спирали. Намерената през 2002 г. златна спирала е открита на 1,5 м по-дълбоко от пласта на първото Хотнишко съкровище. От този значително по-стар културен пласт находката е от 24 каратово самородно злато, оформена чрез метода на изчукване. До този момент се смята, че най-старото обработено злато в света е от Варненския халколитен некропол, но ето какво казва ръководителят на разкопките:

„Сградата, в която е било Хотнишкото съкровище, е по-стара от гробовете във Варна, но кой да каже точно на колко години са предметите? Важно е, че от територията на България са тези два обекта, съдържащи най-старото злато в историята на човечеството.

8. Халколитен некропол край гр. Варна

bg-nekropol-varna-8_resized

Открит през 1972 г. при изкопни работи край Варненското езеро. Древното гробище се дели на два участъка, условно наречени Некропол 1 (добре проучен) и Некропол 2 (непроучен, тъй като територията му вече била покрита със съвременни сгради). Датировката на изследвания костен материал показва, че погребенията са от преди 6600 г.


Находките от проучените 308 гроба са изумителни, те включват: златни предмети и накити – 3078 броя, с общо тегло 6.5 кг; сечива и оръдия от мед – над 160 броя; кремъчни сечива – над 230 броя; каменни сечива – над 90 броя; глинени съдове – над 650 броя; изделия от рог и кост – над 12200 броя; накити от черупката на мекотелото Spondylus gaederopus – около 1100 броя; най-прочуто е погребението на царя-жрец от гроб № 43, проучен през 1974 г. Мъжът, положен в него е около 50 годишен, погребан с разкошни дарове, сред които прави впечатление ритуална двуостра брадва – жезъл, с позлатена дръжка, големи златни гривни, много други бижута от благороден материал и дори златен „презерватив“. Количеството злато, открито в това погребение е 1,516 кг. То е повече, отколкото е открито в целия свят от каменно-медната епоха. Това категорично доказва, че цивилизационното развитие на този регион включва и високо ниво на познания в областта на металургията, добива и обработката на злато.

Ето какво казват световноизвестни учени за тези находки: проф. Мария Гимбутас (Харвардски университет – САЩ) определя Варненския некропол като „най-старата цивилизация в Европа“; проф. Дъглас Бейли (Великобритания) – „…много по-рано от възникването на първите градове в Месопотамия и Египет, по българските земи е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката.“; проф. Мишел Луи Сефериад (Франция) – „Цивилизация, която предшества всичко познато до сега в науката“; А френското списание „Археология“ публикува специална статия „Раждането на вождовете. Първата класическа цивилизация в Европа“. В нея се казва:

„Една цивилизация в днешна България, със сложна социална система, цивилизация която майсторски обработва златото, медта и глината и въвежда форма на древна писменост…“

9. Селищна могила край с. Юнаците (Пазарджишко)

bg-ynacite-9_resized

Намира се в местността „Плоска могила“ и е известна на науката още от 1939 г., когато археологът Васил Миков започва проучването ѝ. Останките в нея са от края на каменно-медната и бронзовата епоха и от тракийския период. През 1976 г. разкопките са подновени, а от 2002 г. до ден днешен проучвания там се извършват от екипа на археолога Румен Бояджиев. През 2006 г. са открити останки от жилищни постройки, които се простират на почти 100 дк., освен това се оказва, че културните напластявания са много по-дълбоки от очакваното.


Разкриват се и останки от масивна крепостна стена от каменно-медната епоха. През 2009 г. археолозите попадат на масивна отбранителна система, която досега няма аналог в Европа. Към момента на разкопаването ѝ височината ѝ е близо 3 м, но се предполага, че е била почти 7 м. Изградена е от дърво, глина и камък, а от външната страна е била гладко измазана с жълта глина. Стената е проследена на около 25 м от южната страна на могилата, като останалата ѝ част предстои да се разкопае. Засега се смята, че това е стената на огромна цитадела, с площ около 8 дк., намирала се вътре в града. Пред тази стена е имало дълбок ров, а пред него още една защитна стена.

Установено е, че селището е застроявано планомерно, има ясно разделение между жилищната и производствената част. Основите на някои от постройките са 80-100 кв. м, има данни и за многоетажно строителство. Измазаните къщи са били украсявани с бяла и червена боя. До този момент археолозите още не са се натъкнали на дворцовата и храмовата част на селището, но това е обяснимо – проучени са само 600 кв. м. Получената досега информация дава право на специалистите да определят селищната могила край с. Юнаците за най-голямата праисторическа крепост в Европа за периода на каменно-медната епоха. Учените казват, че селища от този тип се появяват в Европа след близо 2000 г., през бронзовата епоха.

Уникалното на този обект обаче не е само гигантското укрепление и размерите на града, а голямото количество (повече от 120 броя) глинени фигурки на птицехора, свързани със специфичен местен култ.

10. Най-голямото находище на обработено злато край с. Дъбене (Сопотско)

bg-dwbene-10_resized

Открито при земеделски дейности, проучвано през 2004 г. чрез спасителни разкопки и допълнено чрез конфискация на артефакти, откраднати от иманяри. За 3 години проучвания археолозите откриват над 20 000 изделия от злато (най-вече мъниста). А служителите от ДАНС спасяват още 15 000 златни елемента, при опит да бъдат изнесени извън България. Тези големи количества златни предмети карат специалистите да смятат, че са попаднали на регионален производствен център, в който са изработвани фини накити. Съкровището от с. Дъбене произлиза от древен некропол и ритуално пространство, а може би и от обекта Дъбене-Саровка от ранната бронзова епоха.

Необяснимо за специалистите е как са произвеждани толкова дребни и изящни мъниста – от 1.5 до 3 мм в диаметър. Те са с миниатюрни дупчици, за нанизване и прецизно полирани, а някои от тях дори са оформени като цветчета, чрез фини нарези. Сред находките има и спирали и разпределители, които обединяват няколко реда нанизи, придаващи симетричност на огърлицата. Някои златни елементи са толкова дребни, че археолозите ги отделят, като пресяват пръста със сита за брашно и да ги хващат с пинсети. Златните предмети са били направени с технологията на праховата металургия, наречена още синтероване. Дори днес това е невъзможно без специално оборудване, което прави находките от преди 5000 години истинска загадка.

Според доц. д-р Красимир Лещаков находките са подобни на тези от Троя, но там става въпрос за няколко десетки броя. Възможно е по пътя на търговията произведения на ювелирното изкуство да са пътували до далечни краища и дъбенски накит да е станал украшение на приамовата съпруга. Проф. Валерия Фол казва:

„Преди години турските изследователи твърдяха, че селищата от бронзовата епоха по нашите земи са колонии на Троя. Но ако е обратното? Археологическите разкрития подсказват един очакван обрат – твърде е възможно Троя да е била провинция на ранните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата епоха в Тракия все още не са разкрили тайните си.

Източник: 10te.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme