10 български археологически обекта със световно значение (Част 1)

Широко известен е фактът, че България е третата държава в Европа (след Италия и Гърция) по богатство на културно-историческото си наследство. Добре популяризирано е недвижимото наследство – исторически квартали в селищата, крепости, храмове, гробници и т.н., но повечето от археологическите обекти не са достъпни за обикновения българин. А тези, които са в процес на проучване – още по-малко.

Повечето обекти не са и особено атрактивни – посетителят вижда сондажни трапове (изкопи в дълбочина, проследяващи стратиграфската картина на обекта), тук-таме показващи се на повърхността останки от структури, неясни петна и оцветявания в пластовете, които не разбира… Или иначе казано, обикновеният човек не знае какво вижда, колкото и да се напряга да го гледа.

Разбира се, обектите, предназначени за посетители са социализирани – консервирани, реставрирани, с удобна инфраструктура и естествено на показ са извадени най-впечатляващите находки. Но важните артефакти са концентрирани в музеите, далеч от естествената им среда и често наблюдателят не може да оцени значението им за науката, а само интересния им или необичаен вид.

Днес искам да ви запозная с 10 български праисторически археологически обекта, които надали ще посетите, но на които са направени изненадващи разкрития със значение за световната наука. Обекти, които могат да пренапишат историята.

1. Селищна могила край с. Караново

bg-karanovo-1_resized

Място на непрекъснато човешко заселване от 8200 г. до 5600 г. назад. В седемте ѝ ясно разграничими културни пласта са разкрити многобройни находки, свидетелстващи за бита и културата на древните хора от ранната новокаменна до ранната бронзова епоха, но една от находките е особено важна – така нареченият печат от Караново. Печатът е един от най-древните предмети, върху които има писмени знаци. Той датира от времето на късната каменно-медна епоха. Открит е през 50-те години на ХХ век от археолога Васил Миков. Глиненият артефакт е с височина 4 см и диаметър 6 см, снабден е с конусовидна дръжка. По кръглата му повърхност има врязани линии, образуващи знаци – пиктограми, разположени в 4 „квадранта“. Пиктограмите са със стилизирано-опростена форма на по-сложни изображения.

Правени са много опити за разчитане на тази примитивна писменост. Американският учен Ричард Флавин смята, че символите от карановския печат са зодиакални изображения – най-ранният опит за картографиране на небесните съзвездия. Дълго време в световната наука господстваше схващането, че населението от Балканския полуостров през каменно-медната епоха е било примитивно, но явно не е така. Направеният сравнителен анализ на графичните знаци от Караново с писмени знаци от Шумер, Египет и Индия показва че при 9 знака, изобразени върху българския печат има съвпадение с 5 знака от другите три култури. Само, че и шумерската и египетската писмени системи са доста по-късни – датират се в периода 3400-3200 г. пр. Хр. А в българските музеи се съхраняват още фрагменти от местни находки с писмени знаци, дори от времето на новокаменната епоха. Може би мястото на възникване на първата писменост в света е тук, на Балканите?

2. Обект „Валога“ край с. Оходен (Врачанско)

bg-valoga-2_resized

Селище от ранната новокаменна епоха, чиито проучвания започват от археолога Георги Ганецовски през 2002 г. и продължават до днес. На този обект бяха открити и консервирани два напълно запазени човешки скелета (женски и мъжки), на възраст 8000 години, храм на слънцето и олтар с еленови рога, който има единствен аналог в обект край гр. Тулуза (Франция).

Една от най-ценните находки от „Валога“ е нефритено изображение на раждащата Богиня-майка. Полускъпоценният нефрит е бил свещен камък за много древни култури. На особена почит той е бил в държавата Китай, от територията на която са и най-ранните находки досега – отпреди 7000 години. Но най-старите артефакти от нефрит, открити по българските земи, са на възраст 8000 години. Доц. Руслан Костов от Минно-геоложкия институт при БАН доказа, че в южната част на България има три известни до сега находища на нефрит. А подобни находки на амулети има извадени и от други наши обекти – ранно неолитните селища при с. Овчарово (Търговищко), с. Ковачево (Благоевградско), неолитно селище при с. Ябълково (Хасковско), Азмашка селищна могила (Старозагорско) и др.

Нефритените амулети са голямо постижение на неолитното изкуство. Не само начина на стилизиране на изображенията, но и техниката на обработка на камъка са много специфични. Резултатите от проучванията им дават много отговори, но поставят и още въпроси. Логично е, полирането на изделието в онази далечна епоха да е ставало на ръка, като микродраскотините би трябвало да са разположени в различни посоки.


Но при изследване на артефактите под микроскоп ясно се установява издраскване само в една посока, което може да се получи при използването на механично съоръжение с абразивно колело. Според световната наука обаче тази техника е открита от човека 3000 години по-късно. Може би балканската човешка общност е била по-напреднала от човешките групи в други краища на света?

3. Праисторическият град в Дуранкулашкото езеро

bg-durankulashko-ezero-3_resized

Намира се на Големия остров и представлява селище, възникнало в зората на човешката цивилизация. Британският вестник „Daily Mail“ го нарича „Добруджанската Троя“. А археологът Петър Зидаров казва пред камерата на БНТ:

„Хората, които са живели на това място, не само са били отлични строители, но и са изработвали накити от самородно злато и мед, и са търгуват с далечни земи.“

Разкопките, започнали през 1970 г. и продължаващи до днес, разкриват, че селището е създадено от първото уседнало земеделско население на континента, през късната новокаменна епоха (преди около 7500 г.). Каменният град, явно застроен по предварително изготвен план, има останки от ясно обособени: култов комплекс с красиво изрисуван двуетажен храм, с площта на тенискорт и прилежащи постройки; административен комплекс с дворцови сгради; южни и югозападни богаташки квартали и квартали за останалото население. Инфраструктурата му е правилна, има изградени кейове и подпорни стени. И всичко това в епохата, за която обикновения българин знае, че първобитните хора са живеели в пещери. Строителните постижения на древните хора правят обекта забележителен.

Други две древни цивилизации, останали в историята с монументалните си каменни градежи, са египетската и шумерската. Те са започнали своето развитие поне 2000 години по-късно. А известен факт е, че от Първата до Третата династия владетелите на Египет не са от африкански произход, а са от европеидната раса – със светла кожа и коси. Дали не са потомци на Дуранкулашките владетели-инженери? По тази хипотеза науката тепърва ще се произнесе.

4. Ранно неолитно селище при с. Градешница (Врачанско)

bg-gradeshnica-4_resized

Открито е през 1961 г. и проучено от екипа на археолога Богдан Николов. На обекта са разкрити три жилищни хоризонта (надстрояване на ново селище над останките на старото), разположени на 2800 кв. м. Находките се състоят от изключително богат битов и култов инвентар с голяма научна и културна стойност, което кара учените да направят предположението, че тук е имало религиозен център. И в трите слоя на селището са открити цели или начупени съдове, върху чиито дъна са открити пиктограми. Регистрирани са около 40 различни символа. Голяма част от знаците са с култово-магичен характер.

През 1969 г. е открита и така наречената плочка от Градешница, датирана към V хил. пр. Хр. Тя представлява глинено съдче с формата на четвъртита плоска чиния, с пробити 2 дупчици, явно, за да бъде окачвана. Въпросният предмет е изписан от всички страни с пиктограми. Разбира се, правени са много опити да бъде разчетено посланието, закодирано върху нея. Първата хипотеза е на откривателя ѝ – Богдан Николов, който смята, че върху плочката е изобразена Великата богиня-майка и е представен лунния цикъл. В средата на плочката има схематично изобразена женска фигура, с вдигнати ръце, обградена от разнообразни знаци. Сравнение между карановския печат и плочката от с. Градешница са правени и от акад. Владимир Георгиев и проф. Васил Николов. А доктор Стефан Гайд дори претендира в свои трудове, че е открил съвпадения с египетски йероглифи и е прочел и превел текста на надписа върху находката.

Пиктографската писменост на плочката от с. Градешница е по-стара от най-ранната египетската писменост с около 2000 години. Това би означавало, че на Балканите е съществувала доста по-стара цивилизация, няколко хилядолетия преди първите велики цивилизации в света. Допуска се и хипотезата, че тази балканска цивилизация може би е оказала влияние върху египетската, а най-смелите твърдения са, че може би именно тя е причина за зараждането им.

5. Селищна могила „Солницата“ в гр. Провадия (Варненско)

bg-solnicite-provadia-5_resized

Проучването ѝ започва през 2005 г. Обектът се оказва най-древният солодобивен център в Европа, възникнал в близост до единственото и най-голямо находище на сол в източната част на Балканския полуостров. Обитателите на „Солницата“ добиват и изваряват водния разтвор от естествения извор, в специално направени за целта тънкостенни съдове, нагрявани в куполни пещи. В онези времена калъпите сол са играели ролята на универсална валута. Производството и търговията с тази изключително важна в древността стока е довело до икономическото замогване на местното население и необходимостта в средния етап на новокаменната епоха да се пристъпи към построяването на монументални защитни съоръжения, които да пазят жителите на праисторическия град и техните богатства.

При разкопките на обекта са разкрити развалините на първата в Европа каменна крепостна стена, датирани на близо 7000 г., изпълнени с „циклопски“ градеж от огромни камъни с неправилна форма. Стената оформя около селището кръг, нарушен от отворите на две порти (северозападна и югоизточна), с размери 2.40 м, свързани с главната улица, преминаваща през цялото селище. Каменният градеж е масивен, а подходите към портите са стеснени от огромни бастиони, високи над 3 м и с дебелина 4.50 м. Общото застроено пространство е 7000 кв. м. Цялата крепост е обиколена с ров, дълбок от 2.20 до 3.30 м и широк 3 м.

Проф. Васил Николов казва:

„Проучени са три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от нашествия и грабежи добиваната ценна суровина – солта. Тя имала функцията на първите пари. Затова промишленият център, в който прадедите ни добивали сол, е бил всъщност монетният двор на Европа.“

Източник: 10te.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme