Древноегипетски енергийни символи – Джед, Анкх и Аук (Част 2)

egipet-s-9_resized(продължение от част 1)

Анкх

В книгата на Уолис Бъдж „Египетска религия. Египетската магия“ в тълкованието на символа Анкх е казано, че той вероятно се явява изображение на някакъв предмет, реално съществуващ по-рано.

Анкх обикновено се намира в ръцете на „човекоподобни“ същества: богове в човешки облик, фараони (въплъщение на сина на Озирис – бога Хор), жреци – служители на култа. Този предмет е имал качества, които са се разширявали, повишавали са статута и са правели богоподобен неговия притежател. Какво може да е било това?

Отчитайки, че древната писменост е била построена на смислова основа, да се опитаме да дадем физическа трактовка на изображенията на картинката.

egipet-s-10_resizedДвама владели, изобразени в поза на разговор, чрез използване на технически средства – организиране на линия на връзка с използването на Джед и Анкх, които се поддържат от енергията на Ра, се договарят за решаването на трети проблем. Съседството на бабуините е проблем дори в днешно време.

Такъв жест с Анхк, в превод на наш език, означава „звънни или бъди на линия“.

Уас

Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараони, богове и влиятелни лица.

Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.

Значи този предмет е имал качества, които са правели богоподобен или много значим неговия притежател и е давал власт.

Какво може да е било това?

Това е много необходим и ценен предмет, който, както и властта, е поверяван само на „посветения“ в най-съкровеното знание на мегалитната енергетика. Той е бил нещо като сонда за измерване на резонансите.

При джеда видяхме, че символите може да имат съвсем конкретно физическо обяснение на тяхната работа. В основата на символа Анкх и Уас също лежат физически процеси и размери на използваните вълни, които обясняват тяхната работа.

Да видим как са работили. Предшественикът на Анкх – бронзовата кука (ще я разгледаме в друга статия), е била „своеобразен детектор“ на сигнала и е изпълнявала следните функции:

Отрязвала е енергия с колебания на 20-сантиметрова еластична акустична вълна, тъй като дължината на куката се е равнявала на дължината на стоящата вълна, която не предава енергия.
Отрязвала е енергията на резонансните колебания на връзките Si-O, тъй като в бронза няма такива връзки.
Но на повърхността на бронза се образува филм от меден оксид (CuO), олово (SnO) и патина (оксидно–карбонатна плака). Атомите на кислорода от физико-химическите връзки на този филм образуват вълнов канал, провеждащ поток вълнова енергия, който осигурява влизането-излизането на сигнала. U–образната форма на куката осигурява смяната на взаимодействията на вълновата енергия на сигнала от гравитационното ускорение на Земята с центростемително на центробежно и обратното.

Анкх е развитие на бронзовата кука, обединение в едно цяло на резонатора и детектора. Горната примка на Анкх представлява обемен резонатор – настроен на честотния диапазон на речта. Размерът на долната част на Анкха е била равна на дължината на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Размерът на напречната част на Анкха е била половината на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Такова устройство и размери на Анкха физически са осигурявали влизане-излизане на сигнала.

Уас е сонда, инструмент за измерване на резонансите на мегалитните устройства.

Горната част на Уас (по аналогия с куката) има наклон, който позволява да се измери вълновата енергия както на центростремителното, така и на центробежното взаимодействие. Раздвоеният край на Уас представлява камертон – настроен на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на Уас от камертона до върха трябва да е кратна на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на върха на Уас е 10 сантиметра, тоест 20-сантиметрова полувълна. Уас е позволявал да се провери работоспособността на мегалитните енергийни устройства.

Символиката и естетиката само обрамчват физическата същност на тези устройства – символи на мегалитната енергия.

Извод:

Наследниците на знания за развитата цивилизация са съхранили и развили мегалитната енергия. Те са използвали резонанс на ниво кристална решетка, процесът започнал с натоварване на енергия в О-Н връзките на водата, а те посредством резонанс на кислородните атоми са я поддържали във връзките Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита. Тази енергия им е давала „власт“ над камъните.

Източник: megavselena.bg

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme