3 май – световният ден на свободата на словото – Атанас Капралов (поезия)

atanas-kapralov-3mai_resized

3 май – световният ден на свободата на словото

А за мен, откакто се помня – този ден е всеки ден. С платената цена, разбира се…

ВИК ОТ УТРОБАТА*

Бащите ни калиха идеала
на свойто време в пот и мъжество.
Но виждат днес –
ръждив му е металът…
Добро,
не идва твойто тържество.
И вместо мерзостта да гние в гроба,
на добродетелта пак шием креп…
Страхувам се със цялата си обич,
Българийо.
Страхувам се за теб!
С прегърбена от времето осанка,
задавена от кашлица,
вървиш.
Ще стигнеш ли,
объркана стопанке,
градината-утопия?…
…Уви!
Подмамиха към блатото
влечуги
със вратовръзки
твоя свят народ.
И вярата –
излъгана съпруга –
потърси свойто право на развод…
Историята скоро сметки стари
ще уреди с бронираните в сан.
Но аз се питам:
накъде без вяра?
Българийо,
изслушай моя план!
Не давай
на безскрупулната сган да
си купи
малко царство срещу кон.
А
Негова
Обреченост
Таланта
усърдно защитавай.
Със закон.
И нека се докопа за решетки
самият октопод на алчността.
Не инкубатор за марионетки
бъди,
а раждай
хора на честта!
Днес ги души́ш във своята утроба,
но чуй ги там
в какво се вричат
те:
„Ще се преборим с цялата си обич,
свещена наша майчице.
За теб!”
1987 г.

Aтанас Капралов


 

*Публикувам стихотворението, без да съм променил и запетая от първоначалния му вид (сред приятелите ми има и такива, които са го чели в ръкопис още тогава, някои са го слушали на рециталите ми, а редакторите ме гледаха като НЛО преди 10 ноември 1989 г.). Ако то вече беше загубило своята актуалност, днес България щеше да е цветуща държава… Чакам с нетърпение този благодатен за изстрадалото ми отечество момент!

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme