Демоните-прелъстители: Инкубуси, Сукубуси, Лилит

ДЕМОНИТЕ-ПРЕЛЪСТИТЕЛИ. ИНКУБУСИ 

demoni-inkubusi-1_resized

Съгласно учението на църковните отци инкубусът бил ангел, изпаднал в немилост заради неудовлетвореното си влечение към жените. След като се превърнал в демон, той продължил да се поддава на плътските си страсти, нападал уязвими жени, насилвал ги насън или провокирал в тях такова сексуално желание, което можел да задоволи само инкубусът (известен още като дяволски любовник).

Наименованието произлиза от латинското „incubare“ (лежащ отгоре). Една от широкоразпространените теории гласи, че инкубусът като демон е безполов. Така той приема първо формата на сукубус, който преспива с мъж и поема семето му в себе си, а после се превръща в инкубус и опложда жената.

Според общото мнение демоните-духове нямат собствено тяло и се смятало, че инкубусът или се вселявал в тялото на покойника, или използвал човешкото месо, за да си сътвори от него свое собствено тяло в което после вдъхвал изкуствен живот.

Най-яростните и хитрите демони обсебвали телата на живи хора – на съпруга, съседа или друг близък човек. Една средновековна монахиня съобщила, че била подложена на сексуално насилие от местния епископ Силван, но той заявил в своя защита, че в този момент бил обладан от демон. Манастирския съвет повярвал на свещенослужителя.

Но как може жената да знае кой е любовникът и? Има няколко признака, по които могат да се различават демоните от хората. Ако в постелята на жената дойде инкубус, то всички останали в къщата потъват в непробуден сън – дори и спящият до нея съпруг. Другите признаци са още по-очевидни – инкубусът често се оказва отвратителен любовник, а половият му орган сякаш е железен. Той е толкова голям, че причинява болка, а от него вее леден хлад.

Не са редки случаите, когато подобни съвкупления завършват със зачеване. В миналото всички деца, родени с отклонения веднага попадала под подозрението на околните. Близнаците също били гледани с лошо око. Смятало се, че легендарният магьосник Мерлин от преданията за крал Артур, също бил плод на такова съвкупление. Средновековните ръкописи са пълни със свидетелства за полузверове-полухора, родени от сношение между инкубус и жена.

Въпреки изостреното внимание към такъв тип демони, така е не бил измислен начин за защита срещу тях. Хората прибягвали до молитви, благословии и дори екзорсизъм, но усилията им рядко се увенчавали с успех. По думите на живелия през 17 век монах Людовико Синистрари, който бил от ордена на францисканците и автор на трактата „Demoniality“, „инкубусите не се подчиняват на заклинателите и екзорсистите, а понякога ги нападат и разкъсват свещените им одежди“. Ако инкубусът се ядоса, той отвръща с утроена ярост и нанася още по-големи вреди. Когато Синистрари сам опитал да освободи една почтена дама от набезите на инкубус, демонът събрал огромно количество керемиди и ги наредил около леглото, издигайки масивна стена. „И когато тази стена беше готова, тя се оказа толкова висока, че съпрузите нямаше как да се измъкнат от постелята без помощта на стълба.

ДЕМОНИТЕ-ПРЕЛЪСТИТЕЛИ. СУКУБУСИ

demoni-sukubusi-2_resized

Инкубусите не са единствените демони, използващи секса като оръжие. Те си имат двойници в женски облик, наречени сукубуси.

Средновековните теолози смятали, че инкубусите са десет пъти повече от сукубусите, но „дамите“ компенсирали по-малкия си брой с други неща. Прелъстителни и настойчиви, те използвали силно действащите си женски чарове, за да съблазняват мъжете и да ги водят към вечно проклятие.

Френсис Барет, който написал през 1801 година книгата „Магът, или небесният пратеник“ („The Magus, or Celestial Intelligencer“), смятал, че сукубусите са произлезли от класическите горски нимфи и потомците им: “И фавните и горските нимфи превъзхождали по красота всички останали духове, сами отглеждали децата си и встъпвали във връзка с хората под предлога, че чрез тези сношения людете ще придобият безсмъртие на душата си и ще направят безсмъртни децата си.“ С други думи, като се съвокуплявали с хората, нимфите се опитвали да се приближат до човеците. Обаче в замяна на обещаното безсмъртие хората загубвали душите си, обричайки ги на вечни мъки и проклятия. Сукубусите изпитвали особен афинитет към светците – Свети Антоний от Египет, първият християнски монах, една нощ бил нападнат от сукубус, който му нашепвал „греховни слова“ и имитирал всички „женски жестове и прелести“. Неговият ученик Свети Хиларий съобщава, че „бил заобиколен от голи жени“. Когато към Свети Иполит, умрял през 236 г. Сл. Хр., се приближила гола жена, той хвърлил върху нея ризата си и тя моментално се превърнала в труп.

Ето още един случай, разказан от епископ Ермолас от Верона: „Един свещеник бил до такава степен обладан от страст към прекрасния сукубус, който го навестявал нощем, че се съвокуплявал с демона отново и отново и след по-малко от месец умрял от изтощение.

ДЕМОНИТЕ-ПРЕЛЪСТИТЕЛИ. ЛИЛИТ 

demoni-lilit-3_resized

Този сукубус има дълга история, водеща началото си от асирийския демон, известен в древните времена като Лилиту.

Незадоволено сексуално, това демонично същество си избирало мъже, които съблазнявало. В еврейската митология името се превърнало в Лилит – кралицата на сукубусите. Тя търсела мъже, спящи сами, прелъстявала ги и изпивала кръвта им. По-голяма опасност представлявала за децата. Всяко момче до осем години или момиченце до двадесет дни можело да стане нейна плячка. За да защитят рожбите си, родителите чертаели с черен въглен голям кръг на стената на детската стая, със следния надпис вътре: „Адам и Ева преграждат пътя на Лилит“. На вратата на стаята пък изписвали 3 имена: „Санви, Сансанви, Семангелаф“. Какво означавали тези имена? За Лилит това било част от историята на семейството й.

Според едно от преданията за сътворението на света, Лилит била първата жена на Адам – Господ я сътворил от тиня и кал. Съвместният живот на младите обаче не бил никак дълъг. Без съмнение Лилит може да се нарече първата феминистка в света – тя се считала за равна на Адам във всяко отношение и отказвала да бъде под него, когато правели любов.

Когато Адам настоял това да се промени, Лилит го изоставила и самотният несретник отишъл да се оплаква на Господа. Бог избрал трима ангели – Санви, Сансанви, Семангелаф и ги изпратил да върнат избягалата жена. Небесните пратеници открили следите й покрай бреговете на Червено море. Там еманципираната жена се отдавала на разврат с група похотливи демони, от които вече била успяла да роди стотици демончета. Aнгелите й предали божията воля – да се върне при Адам, но Лилит отказала. В крайна сметка се съгласила на компромисен вариант – заклела се, че ако види имената на тези ангели надалеч от някое новородено, ще пощади живота му. Ангелите приели тези условия.

Когато пророк Исаия говори за „нощната вещица“, която обитава затънтените места заедно с дивите зверове и хиените, има предвид точно Лилит.

Източник:  svetovnizagadki.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme