Христо Проданов – Има ли воля, има и път

Историята на един от най-смелите и велики българи започва на 24 Февруари 1943 г. Христо Проданов е роден в град Карлово и едва 14-годишен предприема първия си дълъг преход през връх Ботев. Това, което ще накара хлапака да се захласне по алпинизма и години по-късно светът да се окаже прекалено нисък за него, се оказват двама непознати с екипировка за алпинизъм, които преминават през Карлово. Христо, заедно с братовчед си Захари, ги следват до хижа „Балкански рози“, където откриват, че двамата всъщност са алпинисти и хобито им е да изкачват най-високите върхове. Само толкова било нужно на бъдещата легенда. От този момент нататък той прекарва времето си четейки книги за алпинизъм и разпитвайки всеки, който може да му разкаже нещо повече.

hristo-prodanov-1_resized

Още тийнейджър, Христо обикаля цяла България, докато не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962 г. родината няма какво вече да му предложи и той прекосява границата. С невероятна сръчност и логичност, Христо започва да проправя нови пътеки и маршрути, които никой друг не е дръзнал да опита. Без да се спре нито за миг, нашият алпинист гледа от все по-високо. През 1976 г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря.

vrwh-materhorn_resized                                                                                                                                                    Връх Матерхорн

 

Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 Април 1981 г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртият по височина връх в света – Лхотце (8516 м.). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник. Мечтата на Христо обаче била друга. Когато се изкачва на Лхотце, той е само на ръка разстояние от покрива на света – Еверест.

hristo-prodanov-2_resized                                                                                                                                                  Към връх Лхотце

 

Изминават три години, през които Христо има само една мисъл, само една мечта – да остави следа на най-високият връх на планетата. Така на 20 Април 1984 г. българинът започва поход, който ще го превърне в легенда. В 5:45 часа сутринта, Христо тръгва заедно с шерпът Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без кислород. През онзи ден се случват поредица от събития, които ще се окажат съдбоносни за него. Първоначално Христо е трябвало да се катери заедно с Иван Вълчев, но отказва и така в последния момент се решава с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в много добро физическо състояние и да е добре подготвен, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по план е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, но те са много бързи и изпреварват останалите групи.

everest_resized                                                                                                                                                                   Еверест

 

Ето, че Христо и Ринджи са вече на 8200 метра височина, но пред тях стои 90-метрова отвесна скала. Българинът се изкачва без проблем, но шерпът не успява. Това вероятно е повратният момент, който ще коства на Проданов прекалено много. Той твърде дълго се опитва да помогне на Ринджи да се изкачи и губи много сили и енергия в опитите си, преди да се реши да продължи сам.

В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин изкачил Еверест и четвъртият в света, който успява да го направи сам! И ако това не е достатъчно доказателство за уменията, непоколебимия дух и смелостта на този велик човек, той изкачва Еверест през Април, при нечовешки условия, по най-трудния и жесток маршрут, сам и без кислород.

everest-bwlg-zname_resized
И така, Христо е на върха. Там остава 33 минути, прекалено дълго – вече е тъмно. Решава да се върне по същия опасен маршрут и то по собствените си стъпки – нещо, което никой друг алпинист не е правил. По пътя надолу силна буря принуждава Христо да чака на открито на 8700 м. височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса, а мястото се нарича „Зоната на смъртта“. Сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. Следват три драматични денонощия, през които цяла България трепери и се надява българинът да е жив.

Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700 м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500 м. – драматично близо до Проданов.

„Не говори, не говори. Не заспивай! Ице, ти си голям мъж! Не заспивай, ти си българин! Към тебе тичат, хора тичат към тебе! Не заспивай!“

Това са думите, които милиони българи си повтарят в очакване да чуят, че Христо е спасен. За жалост обаче е твърде късно. На 22 Април 1984 г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи завинаги под върха, в прегръдката на бялата смърт.

hristo-prodanov-3_resizedВъпреки, че така и не се завърна, той завинаги остави следа в сърцата на всички българи и ще бъде запомнен като един голям човек, който заплати с живота си, за да осъществи мечтата си.
Той беше най-смелият, най-достойният – не се отказа пред нищо и се превърна в легенда. Благодарим на този невероятен човек за това, че ни показа какво е кураж, несломим човешки дух и борбеност. Благодарим ти, Христо!

 

Източник:  http://iskamdaznam.com

 

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme