Взривът в Халифакс – най-ужасната катастрофа в историята

Халифакс е бил сравнително малък град в провинция Нова Скотия, Канада. Още от самото си начало, историята на града е белязана с безброй войни и конфликти – Индийската война от 1749 г., Седемгодишната война от 1754 г., Американската революция, Наполеоновите войни, Войната от 1812 г., Американската гражданска война.

halifaks-1_resized
С участието си в Първата световна война обаче, Халифакс се превръща в едно от най-добрите пристанища по онова време. Стратегическото му разположение и заливът Бедфорд предоставяли на корабите защита от немските подводници, преди да се отправят към открития Атлантически океан. През 1914 г. градът започнал да играе основна роля във войната – служил както за отправна точка на канадските войски, така и като сборна точка за всички конвои (роля, която изпълнява и през Втората световна война). Именно в Халифакс се завръщали и хиляди ранени войници. Пристанището било вардено от ново поколение артилерии, прожектори и мрежа против подводници, както и от много голям гарнизон. Дори били направени планове за прокопаване на метро, които обаче така и не били осъществени.

Взривът в Халифакс

В студената утрин на 6 Декември 1917 г. над Халифакс се изсипва Адът. В 8:40ч в пролива Те Нероус се сблъскват френският кораб „Монблан“ и норвежкият „Имо“. „Монблан“ пренася на борда си 200 тона тринитротулол и 2300 тона пироксинова киселина. 25 минути по-късно Халифакс е опустошен от най-голямата неядрена експлозия в историята.

halifaks-2_resized
Силата на взрива е толкова голяма, че всички сгради в радиус от 25 километра са изравнени със земята, а стоманените ЖП релси са огънати като сламки. В резултат на експлозията водата на мястото на корабите буквално се изпарява и за миг се открива морското дъно. Когато водата запълва огромната дупка, тя образува опустошително цунами. 2000 души загиват, 9000 са ранени, а стотици ослепяват или оглушават. Градът е почти напълно разрушен, като голяма част от него се е превърнала в развалини. 2 кв.км. от брега са заличени от картата. Поради натоварен трафик по канала, по който са плавали корабите, „Имо“ се е движел по погрешна линия. Срещу него се е задавал „Монблан“, който забелязва норвежците и дава предупредителен сигнал. „Имо“ обаче отказва или не може да се отмести от пътя. Моряците от околните кораби започнали да се събират по палубите, за да видят неизбежния сблъсък. В последния момент двата кораба правят опит да завият в обратни посоки, но това само допринесло за катастрофата.

halifaks-3_resized
Сблъсъкът на двата кораба завинаги променя света на Халифакс. Опита на „Имо“ да завие го плъзнал по обшивката на „Монблан“, което произвело искри. Те възпламенили горивото от спуканите след сблъсъка резервоари на палубата на натоварения с муниции и нестабилна киселина кораб. Огънят се разраснал много бързо и само след минути вече бил извън контрол. Най-страшното било неизбежно и екипажите на корабите се евакуират. Последвалият взрив остава в историята като най-мощният преди атомните бомби в Хирошима и Нагасаки. Той бил със сила 3 килотона и буквално разкъсал „Монблан“ на парчета, които се издигнали на 300 метра във въздуха. Образувалият се облак бил с височина 6 километра, а 18-метрова вълна цунами помела кораба „Имо“ и целия пролив Те Нероус. Ударната вълна от взрива изпочупва прозорците в градове на 60 км. от Халифакс и разтърсва сградите на повече от 100 км. Усеща се дори в Кейп Бретон, на 360 километра.

halifaks-4_resized
Последиците от тази катастрофа са чудовищни – поне 1500 души загиват на място от взрива, срутилите се сгради и последвалото цунами. Още стотици загинали и хиляди били ранени от летящите отломки и адският огън, който обхванал града. Единственият оцелял пожарникар от първата мобилизирана дивизия казва: „Гледката беше ужасяваща. Хората висяха мъртви по прозорците, някои бяха обезглавени, а други бяха разхвърляни по телеграфните жици“. Не липсват и герои при тази катастрофа. Ако не е била саможертвата на малцина смели хора, жертвите в Халифакс са щели да бъдат с хиляди повече. Винс Колман е един от тези герои. По време на сблъсъка той работи като диспечер на ЖП възела в града и щом вижда какво се случва, тръгва да бяга с колегата си. Спомня си обаче, че само след минути ще пристигне влак от Сейнт Джон с 300 пътници на борда и се връща на поста си, за да го предупреди. Той спира всички пристигащи влакове в града, които след това са използвани за евакуация на оцелелите. Колман обаче загива на място.
halifaks-5_resized
Влекачът „Стела Марис“ се отзовава веднага на бедстващия сигнал и отива да гаси пожара. Хората на борда на влекача вадят противопожарните маркучи и започват да обсипват с вода пламналия „Монблан“. Виждайки, че огънят е неконтролируем, те се подготвят да издърпат кораба далеч от града, но вече е твърде късно. Взривът убива 19 души на борда, а петима оцеляват като по чудо, след като са изхвърлени на брега. На помощ идват и десетки пожарникари, които обаче не са знаели, че на борда на кораба има муниции. Те до последно са мислели, че екипажът е приклещен от пламъците на борда и се опитват да ги спасят. Деветима пожарникари губят живота си този ден. Разследването на катастрофата започва почти веднага. Капитанът и кормчията на „Монблан“, както и морският офицер, който ръководил движението по канала били обвинени в непредумишлено убийство. Двамата моряци били оправдани, но офицерът е осъден. През 1919 г. Върховният съд на Канада отсъжда, че екипажите на двата кораба са еднакво виновни и техните грешки са довели до унищожителния взрив в Халифакс. Това и до днес остава най-лошата катастрофа в човешката история.

www.http://iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme