Топ 8 българи в западната развлекателна индустрия

1. Георги Боршуков

Специализира компютърна графика в Бъркли и на 26 години вече е част от екипа на „В какво се превръщат мечтите“ с Робин Уилямс. Филмът печели „Оскар“ за специални ефекти. Едно блестящо начало, но това, което следва, е дори по-удивително.

1-bg_resized

През 2001 Георги получава специален сертификат за техническо постижение за (поемете си въздух): „разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери“. Или на езика на всички диви фенове – „булит тайм“.

1-2-bg2_resized

Да, до голяма степен благодарение на разработките на Георги Боршуков „Матрицата“ се превърна в революционен филм, след който екшъните и научната фантастика се промениха из основи. Всички ние, които сме черпили вдъхновение от сцената с клечащия под дъжд от куршуми Киану Рийвс, поклон!

1-3-bg3_resized

2. Антони Христов

Роден в София през 1961 г., месец преди дипломирането си от софийската художествена гимназия през юни 1981 г. емигрира от България – от „непоносимост към комунизма“, както сам се изразява.
Антони Христов е сред водещите аниматори в студио „Пиксар“. В „Търсенето на Немо“ (2003) е артдиректор на сцените. Във „Феноменалните“ (2004) e художник на продукция. Като дизайнер на сцените работи по „Колите“ (2006) и е художествен директор на „Уоли“ (2008).

2-bg_resized

А пък IMDB ни светна, че в началото е работил по анимации като „Земята преди време 2“, „Фърнгъли: последната дъждовна гора“ и „Астерикс при индианците“, които бяха хит сред видеокасетките на нашето панелно детство. Ще ни извините, ако не се придържаме към официалния превод на заглавията, но тогава всички филми бяха пиратски.

2-2bg_resized

„Едно време то не бяха фойерверки, то не бяха касетки… А сега? Торенти…“

3. Пенка Кунева

Помислете за няколко любими заглавия от последното десетилетие, които са оставили траен отпечатък върху крехката ви тийнейджърска психика. Пенка Кунева е работила поне над две от тях като оркестратор или музикален аранжьор.

3-bg_resized

„Матрицата: Презареждане и Революции“, „Ангели и демони“, „Трансформърс“ 2 и 3, „Стюарт Литъл 3“ , „Карибски пирати: На края на света“, „Тексаско клане“, „Той не си пада по теб“, дори онази симпатична анимация „9“ с човечетата, направени от зебло и, за съжаление – „Кодът“, онзи смотан филм с Антонио Бандерас и Морган Фрийман, дето го снимаха в България.

3-2-bg_resized

А като почнем с игрите, леле майко – Starcraft 2, Dragon Age 2, The Sims, Gears of War… Част от музиката на последната игра от поредицата „Принца на Персия“ е композирана от нея.

4. Любомир (Любо) Христов

Любо завършва анимационна режисура във ВИТИЗ и след като заминава за Лондон се научава сам да си служи с компютър. Не му отнема много време да стане художествен ръководител в Холивуд. Дори си създава собствено студио и се захваща с голямото кино.

4-bg_resized

„Лигата на необикновените“ (2003), „Константин“ (2005), „Страшен филм 4“ (2006), дори „300“ (2006) и „Войната на боговете“ (2011) – всички тези филми и още много съдържат визуални ефекти, създадени от неговата компания. Почти всяка година Любо работи по касов филм, пред който всички зяпаме с възхищение.

5. Емил Симеонов

Той е главен аниматор за „Златният компас“ (2007), когато филмът печели „Оскар“ в категорията за визуални ефекти. Rаботил e и по втората и третата част на „Трансформърс“, oт неговите ръце са създадени двата малки робота – Уили и Брейнс, които живеят с главния герой Сам Уитуики.

5-bg_resized

Българинът е работил по двайсетина филма, сред които „Покахонтас“ (1995), „Синдбад – Легенда за седемте морета“ (2003), „Ван Хелзинг“ (2004), „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ (2010) и др. Като свой любим проект той обаче определя „Принцът на Египет“ (1998).

5-2bg_resized

Но въпреки тези страхотни негови постижения, ние най-много го уважаваме за анимацията на Тулио от „Пътят до ЕлДорадо“ (2000) – един от любимите ни филми, въпреки че не можа да изкара и половината от бюджета си и според сценаристите през XVI век испанците са говорили с местното индианско население на английски.

6. Валентин Василев

Скулпторът заминава за Америка с желанието да разшири творческите си хоризонти. Големият пробив е един от най-касовите филми на всички времена – „Титаник“ (1998) на Джеймс Камерън. Валентин Василев е автор на почти всички архитектурни детайли около камината на кораба и сцените с наводняването на коридорите.

6-bg_resized

Василев работи и по любимия ни „Двестагодишния човек“ (1999). Също така е автор на някои от ония странни извънземни в „Пристигащия“ (1996) с Чарли Шийн. Нали ги помните – онези, дето колената им се свиваха наобратно и тичаха из пустинята.

6-2-bg_resized

7. Виктор Антонов

С неговият мрачен стиймпънк стил, Виктор е най- известен на нас (а и на света) с отличната си работа по любимата на милиони компютърна игра Half Life 2, където играчът има чувството, че извънземни контролират крайните столични квартали и са превърнали София в полигон за някакъв междупланетен социален експеримент, което не е толкова далеч от реалността, сега като се замислихме.

7-bg_resized

Виктор Антонов е художествен директор на играта и има заслуга за много от оръжията, возилата и екипировката на т.нар. Combine Soldiers – нещо като жандармеристи без уважение към правата на цивилните, ако въобще има друг вид.

8. Владимир Койлазов и Петър Митев

8-bg_resized

Двамата са известни като създателите на V-Ray технологията, която е толкова революционна, че се използва с други водещи софтуерни продукти като 3ds Max, Maya, Blender и Cinema 4D. V-Ray е отговорна за специалните ефекти на филми като „Аватар“ и „Трон“ и е широко използвана от дизайнерите по света.
В заключение ще признаем, че има още много българи, които заслужават да са в тази класация – например Румен Петков – режисьор на толкова епизоди на „Джони Браво“, „Лабораторията на Декстър“, Създател е и на много популярни български анимационни поредици – някои от по-дъртите членове на редакционната колегия си спомнят щъркела Чоко и жабата Боко и „Планетата на съкровищата“, която даваха по „Сънчо“ петнайсет години преди на Дисни да им хрумне подобна идея.
И не е задължително да са емигрирали, въпреки че помага. Например Борислав Славов (Glorian) – композиторът на музиката за игрите на българското студио Black Sea Studios, чиито последен проект беше съвместно с Ханс Цимер по нашумялата Crysis 2.
Или пък Цветомир Георгиев (по-известен по форумите като Alfred Hitchcock), който прави дизайна на много триизмерни герои от „Трансформърс“ 3, „Планетата на маймуните“, „Зеления фенер“, „Сблъсъка на титаните“, „Пърси Джаксън“…
Отдавна трябва да ни е ясно, че българите са талантливи професионалисти, които работят в сътрудничество с хора от цял свят и създават красиви неща, които ни вдъхновяват.

Автор: Денимир Велчев

www.http://iskamdaznam.com

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com