Загадъчните следи от Летоли – човешки стъпки са на 4 млн. години

Приличащите на човешки стъпки отпечатъци, намерени от Мери Лики, са на възраст почти 4 млн. години.

letoli_resized

Днес за пореден път ще се разровим в аналите на „забранената” или по-скоро „забравената” археология. Ще ви разкажем за едно откритие, което поради своята популярност не е успяло да бъде удобно скрито от официалната наука. За да не се окаже, че следите от Летоли могат да обърнат с главата надолу цялата стройна еволюционна теория, редица учени с плам се включват в „правилното” обяснение на тези загадъчни човешки стъпки, като по този начин се опитват да сложат булото на единствената приета официално теория за произхода на човека.

Археологическият обект Летоли се намира в Северна Танзания, на около 40 км южно от дефилето Олдувай – люлката на човешката цивилизация. На местния език laetoli означава „червена линия”. През 1979 г. членовете на експедиция, ръководена от Мери Лики, забелязали някакви следи по земята. Оказало се, че това били фосилни отпечатъци от животни. Сред тях обаче имало някои, които явно били оставени от хоминиди. Отпечатъците били запазени в пластове вулканична пепел, която дала калиево-аргонова дата от между 3,6 и 3,8 млн. години.

В списание „Нешънъл джиографик” била отпечатана статия от Мери Лики, озаглавена „Стъпките в пепелта на Времето”. В анализа, който прави на отпечатъците, тя цитира думите на Луиза Робинс – експерт по стъпки от университета в Северна Каролина, която заявила, че „те изглеждат твърде човешки и твърде модерни, за да са намерени в толкова древна скала”.

Учените, мислещи различно от общоприетата схема, не се затруднили да разпознаят в стъпките от Летоли потенциалното доказателство за това, че преди повече от 3,6 млн. години в Африка са съществували човешки същества с модерна анатомия. Фрапиращ е обаче фактът, че по-голямата част от експертите в областта са признали възрастта на тези следи, но въпреки това не подкрепят идеята, че те са били оставени от представители на Homo. Явно мислите им са текли по обичайните, твърдо установени канали.
Мери Лики пише следното: „Преди най-малко 3 600 000 г., по време на плиоцена, някой, когото аз бих определила за пряк предшественик на човека, е ходел свободно и уверено на два крака… Формата на стъпалото му е била точно като нашата”.

Кой обаче е бил този предшественик? Ако приемем гледната точка на Лики, стъпките от Летоли трябва да са били оставени от създание, което е предхождало появата на Homo habilis, но не е било австралопитек. Ако приемем другото становище, споделено от светила като Йохансон и Уайт, това трябва да са следи от Australopithecus afarensis. И в двата случая става дума за същество, което е имало маймунска глава и други примитивни черти. Защо обаче това да не е било създание с напълно човешки стъпала и напълно човешко тяло? Нищо в самите отпечатъци не изключва тази възможност. И въпреки че официалната наука не ги признава, много учени твърдят, че са намерили доказателства за съществуването през късния плиоцен и ранния плейстоцен на модерни от анатомична гледна точка човешки същества. Независимо от различните гледни точки, учените са категорични, че стъпките от Летоли имат човешки характер. При Летоли били намерени няколко различни групи следи, като всяка от тях била обозначена с различни букви. В описанието на група следи G, оставени от три индивида, които според Мери Лики били най-вероятно семейство, Луиза Робинс открила, че всички следи „демонстрират редица черти, които са характерни за структурата на човешкото стъпало”. Тя специално отбелязала, че палецът на крака сочи право напред като при хората, а не настрани, както е при човекоподбните маймуни. Робинс заключила, че „четирите функционални области (пета, свод, предна възглавничка и пръсти) на хоминидните стъпала са се отпечатали във вулканичната пепел по начин, който е типично човешки”, и че „хоминидите са преминали през пепеливата повърхност с типична човешка двунога походка”.

М. Х. Дей също проучил следите и заключил категорично, че отпечатъците имат „близко сходство с анатомията на стъпалата на съвременен човек, който никога не е носил обувки; би могло да се каже, че става дума за нормално човешко същество”. Дей гордо обобщил, че „сега вече няма никакво съмнение, че австралопитеците са имали изправен стоеж и са ходили на два крака”.

Доказателства за това, че следите са били оставени от австралопитек, обаче липсват. Със същото убеждение някои учени твърдят, че стъпките може да са били оставени и от някакво непознато създание, което много е приличало на днешния Homo sapiens.

Антропологът Р. Х. Тътъл също е убеден, че „формата на отпечатъците е неразличима от тези на човек, който обикновено ходи бос”. Той стига до заключението, че „ако разгледаме отпечатъците от група G само въз основа на тяхната морфология, би трябвало да ги класифицираме като следи от Homo, тъй като те са твърде близки до такива от Homo sapiens. Ранната им датировка обаче най-вероятно ще накара много палеоантрополози да се въздържат от приемането на една подобна атрибуция. Подозирам, че ако следите не бяха датирани или бяха получили по-късна дата, повечето експерти биха ги определили като оставени от Homo”.
Тътъл допълва: „Следите от Летоли приличат на отпечатъци от малки боси крака на Homo sapiens.” Освен това Тътъл застава зад тезата, че не е възможно следите да са били оставени от Australopithecus afarensis, защото според официалната наука той е имал дълги, извити пръсти, за които Тътъл казва, че е невъзможно да паснат в отпечатъците от Летоли. Това свое заключение Тътъл отправя не само за Australopithecus afarensis, но и за всички австралопитеци. Р. Х. Тътъл директно предизвикал в научен спор Йохансон, Уайт, Латимър и Лавджой, които настоявали на тезата, че следите от Летоли са оставени от Australopithecus afarensis: „Като се имат предвид извиването и удължаването на пръстите, както и други особености на скелета, говорещи за дървесен начин на живот, е твърде невероятно Australopithecus afarensis от Хадар в Етиопия да е можел да остави следи, които приличат на тези от Летоли”. Подобни изказвания на Тътъл предизвикали дълги контраатаки от страна на Йохансон и неговите последователи, които продължили да разпространяват идеята, че следите са оставени от Australopithecus afarensis.

През 1987 г. например Тим Уайт публикувал едно изследване върху отпечатъците от Летоли, в което оспорил твърдението на Тътъл, че те са оставени от хоминид, който е бил по-развит от Australopithecus afarensis. Ето какво пише Уайт: „Сред 26-те хоминидни индивида и сред колекцията от повече от 5000 фосила от гръбначни, намерени в Летоли, няма абсолютно нищо, което да подсказва съществуването на по-развит плиоценски хоминид в това находище”. Това на пръв поглед категорично твърдение на Уайт обобщава най-добре начина, по който е изградена еволюционната теория на човека. Ако някой фосил или артефакт не може да бъде поставен на мястото си в общоприетата теория, то той веднага бива разгромен, определен за фалшификат и бързо и удобно забравен. И когато се появи доказателство със значението на стъпките от Летоли, което може да вдъхне живот на друга, по-различна теория, то тези фосили, чрез които тя може да бъде защитена, вече отдавна са забравени или изгубени.

От: Биг.БГ

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme
Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com