Човекът, открил уникална сребърна плочка, умира само на 39 години. Краят му е обвит в куп легенди

Родопите крият много тайни и загадки. Най-голям интерес представлява големият култов център на бесите, описан от древни автори като светилище на Дионис, Либер, Сабазий. Плячкосван от завоеватели, ограбван от иманяри, разрушаван и анатемосван, мистериозният скален комплекс потъва в забвение чак до началото на 70-те години на ХХ век.

На 25 март 2001 г. петнадесет топуфолози от Пловдив и Асеновград, и трима спецове от Българската асоциация по „Астро-палеоконтакти“ и „Феномени“ посещават скалното плато Белинташ над асеновградското село Мостово. Екстрасенсите влизат в контакт с духа на древната цивилизация и стигат до извода, че става въпрос за послания от други галактики. Определят Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО, а координатната мрежа, изсечена в скалата, служела за ориентир на пилотите.

Човекът, който „открива“ за науката уникалното оброчище, не е археологът Николай Овчаров, нито неговият прочут колега – покойният Иван Венедиков. Това е асеновградският икономист и запален планинар Никола Боев. 78-годишният мъж има средно класическо образование и от съвсем млад се запалва по историята на родния си край. В периода 1953-1960 г. е ангажиран служебно и лично е участвал в създаването на Асеновградския исторически музей. Според Боев Белинташ е играл ролята на своеобразна слънчева обсерватория. Пред изданието на народа краеведът икономист осветли много от най-тъмните прокоби, свързани със загадъчното светилище.

Как от първоначалната идея, че това е обикновена тракийска крепост, все повече надделява мнението, че Белинташ е място със световно значение?

– Първо, наистина мислеха, че това е крепост. Никой тогава не говореше за светилище. В средата на 50-те стана първата регистрация на паметниците на културата. Учителите от Асеновградско още тогава предлагат Белинташ да влезе в списъка.

Тогава естествените паметници като това светилище не бяха включени в списъка. Минаха годините и Белинташ ставаше в очите ни нещо все по-голямо и странно. Бяха открити гигантски халковидни дупки в скалата. До мен достигна библейската легенда за Великия потоп и Ноевия ковчег, който може би е бил привързан там.

Можем ли да кажем, че вече имаме „българския Стоунхендж“?
– Оставете го тоя Стоунхендж! И двете места са астрономически обсерватории, но нашето е напълно естествен феномен, а онова, в Англия, е изкуствена работа. За мен Белинташ е като някакъв естествен радиотелескоп от древността. Група учени от БАН го изследваха и се доказа, че това е древно светилище на тракийските богове Сабазий и Дионис.

Не се знае от Максовата общественост какво е значението на Сабазий за древността. Египетският бог Озирис и гръцкият Дионис произхождат от божеството Сабазий, чиято сребърна оброчна плочка бе намерена от местен жител, прикована под отломък от скалата на светилището. Този бог се свързва с еврейския Саваот. Траките подаряват на света култа към Сабазий.

Има ли друго такова място в България?

– Друго подобно има в западната час на Родопите – връх Козия камък, който е близо до горското стопанство Беслет. То е свързано с долнославския комплекс. Долу е било място за посещение на жреците, а тук – за цялото племе на бесите.

Александър Велики е идвал по древен планински път. Гадали са му бъдещето и явно тракийските жреци не са го излъгали.

През 60 г. пр. н. е. в Белинташ идва Гай Октавиан – бащата на бъдещия римски император Октавиан Август. Той научава от жреците, че малкият му син ще има велико бъдеще.

Какво откриха уфолозите на Белинташ?

– Парапсихологът Христо Нанев откри сред руините няколко силни енергийни полета. Марин Найденов пък смята, че там е имало междинна космическа станция за кацане на НЛО. Решил е да покаже Белинташ на известния уфолог Ерих фон Деникен.

Мистичният скален комплекс привлича като магнит иманярите с предания за фантастични богатства, скрити в пещери и белязани места.

Откърмени с преданията за посещенията на Александър Македонски по тия места, поколения малджии търсят подарена от него златна колесница на тракийските жреци, скрита в подземна пещера. Някои иманяри признават, че са ходили при Ванга, която им доверила, че за да открият заровените 800 кг злато, трябва да се дадат 8 жертви. Тази заплаха обаче не могла нито да ги разколебае, нито да ги спре. Говори се, че много търсачи на иманета са загинали, докато ръчкат скалните дупки в околността. Други умират мистериозно, покосени от болести и катастрофи.

Така или иначе, потвърждение за златото наистина има! Както пръв научи вестникът на народа, в село Тополово било открито златно съкровище с монети от времето на Филип и Александър Македонски. Възможно е да е част от разграбено богатство, подарено на светилището от най-великия пълководец на древния свят.

Но само тази находка прави района около Белинташ средоточие на мистерии. Дълъг и криволичещ е бил пътят на откритата през 1972 г. уникална сребърна плочка с изображение на тракийския бог на вечния кръговрат в природата Сабазий, обут във високи обувки, седнал на трон и заобиколен от т.нар. бузести змии. Първите описания на находката отричат, че става въпрос за Сабазий, и определят бога като Дионис – древногръцкия аналог на тракийското божество.

Знае се, че древните траки широко са прилагали церенето със змии. В близкото село Павелско например от незапомнени времена се практикува змиелечението. Хората се събират край крепостта Зареница около Еньовден. Тогава се берат и лечебните билки. Предварително се търси и улавя отровен смок, за предпочитане от специална порода. Това е т.нар. вдлъбнаточел смок. Отровопускащите му зъби обаче са много навътре в устата и практически не е опасен за човека и едрите животни.

Лечебната процедура се извършва в началото на слънчев ден. Болният се облива с изворна вода, която преди това е обмивала смока, поставен в решето над главата му. Така се церят психически болести и стресови състояния. При безплодие и други болести змията се провира под ризата на лекуваните.

За съжаление човекът, открил уникалната сребърна плочка, умира само на 39 години. Краят му е обвит в куп легенди. Близките също свързват смъртта му с находката и гледат да я махнат от къщата. Тя попада в ръцете на иманяр, откогото през 1981 г. я изземва МВР. „Со кротце, со благо и со малко кьотек“, както процедираха антииманярите в ония години.

От: Бис.БГ

Подобни публикации


loading...
ЗАРАтустра © 2016 Frontier Theme